.

Питагор оставя ярка следва в богатата история на философията. Той е основател на влиятелен философски и религиозен култ и най-вероятно е първият човек, който нарича себе си “философ”. Но може би най-важното от всичко е, че съумява да открие смисъла на живота и сътворението на Вселената… чрез математиката.

Роденият на остров Самос Питагор изпъква още от дете. Той е интелигентен, буден, ученолюбив, с ораторски качества, добър спортист. На 17 г. взема участие в Олимпийските игри.

В Египет Питагор прекарва 22 г. и това оставя силен отпечатък върху него. Там той открива смесица от мистицизъм и геометрия, въплатена в съвършенството на Хеопсовата пирамида. Тя го очарова до края на живота му.

По време на престоя си в Египет, държавата е завладяна от персите и той попада в плен на Персийския цар. Отведен е в земите на Месопотамия и прекарва значително време по тези места (около 12 години). Там той има шанса да учи от местните магове и натрупва още по-голям опит.

В резултат на сериозно образование и обиколки по света, натрупва големи знания. Научава се да свири на лира, пише поезия, рецитира Омир. Задълбочените му интереси се простират в областите на метафизиката, математиката, астрономията, етиката и педагогиката.

Питагор се прибира в Самос и основава свое училище в египетски стил, наречено “полукръг”. Скоро след това островът е завладян от тирана Поликрат. Питагор е принуден да напусне Самос, поради риск за живота си – неговото училище не допада на новата власт.

Така, на около четирийсетгодишна възраст (а според други на около петдесет и пет), Питагор попада в Кротон (днес Кротоне, в Южна Италия).

Питагор открива ролята на числата навсякъде. Например, в музиката. Той открива перфектни математически връзки между тоновете, които звучат приятно заедно. Установява, че музикалните интервали са хармонични, когато са в точно определено математическо съотношение.

Ученията на Питагор провокират да размишляваме над въпроса: Кои са фундаментите на нашето собствено разбиране за живота? Има ли някакви закони и принципи, на които почива всичко в нашия свят? Защото, ако има такива, значи има и някакъв смисъл (замисъл) на всичко, който си заслужава да бъде изследван и търсен.

Колкото и да са кратки думите „да“ и „не“, те изискват най-сериозния размисъл.

Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите!

В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа.

Временният неуспех е винаги по-добър от временният успех.

Животът е като представление — в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места.

Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други — за печалба, а философите — единствено за истината.

Ласкателството е като нарисувано оръжие — привидно хубаво, а полза никаква.

Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти.

Хората, които винаги говорят истина, са онези, които са най-близо до Бога.

Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения.

Слушайте и ще бъдете мъдри. Началото на мъдростта е мълчанието.

Или мълчи, или кажи нещо по-добро от тишината.

По следите на леността върви бедността.

По-лесно е да умрем за жената, която обичаме, отколкото да живеем с нея.

Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви.

Обучете децата и няма да е необходимо да наказвате мъжете.

Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи.

Шегата, подобно на солта, трябва да се ползва умерено.

Всичко е изгубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добрите – за подигравка.

Срещу душевната болка има само два лека: надеждата и търпението.

Щастието се състои в това, че можем да обединим началото с края.

Не превръщайте тялото си в гроб на душата си!

Питагор на фреската на Рафаело „Атинската школа“