.
„Невротикът непрекъснато живее съобразно получените шамари.“ – Алфред Адлер
Невротикът е човек, който живее не само в собствения си ум, но и в резултат на преживените удари от живота – тези „шамари“ се проявяват като събития, които оставят белези в съзнанието и изграждат модел на поведение.
Този модел, обаче, е зареден с тревожност и вътрешно напрежение, което създава един кръговрат, в който невротикът непрекъснато реагира на света не по настоящите му обстоятелства, а според болезнения си опит.
Невротикът носи своите „шамари“ като тежест, която променя неговата визия за живота.
Всеки нов удар от живота, било то малък или голям, се възприема не като единично събитие, а като потвърждение на вече установения страх и болка. Вместо да разглежда всеки момент като нова възможност за развитие или промяна, невротикът се вкопчва в миналото и живее чрез него.
Това създава парадоксален ефект – колкото повече той се стреми да избегне нови удари, толкова повече той се затваря в себе си и подсъзнателно привлича именно тези преживявания. Светът за него става опасно място, където дори най-малкото отклонение от нормата може да доведе до нов „шамар“. Това води до развитие на един вид емоционална броня, която блокира автентичността и способността за спонтанност.
В крайна сметка, невротикът губи връзка със себе си и със своята лична сила.
Воден от страх и опити да контролира външните обстоятелства, той забравя, че истинската свобода идва от вътрешната му сила да преработи болката и да продължи напред, вместо да се вкопчи в нея. Той се превръща в пленник на собствените си спомени, а животът му става не постоянен процес на открития и промени, а цикъл от повтарящи се болезнени сценарии.
Този начин на живот се оказва непродуктивен, защото вместо да научи важните уроци от преживените трудности, невротикът се страхува от тях и продължава да живее в капана на миналото.
Неговото настояще е неизбежно изкривено, защото е неспособен да разграничи реалността от личните си проекции. Така „шамарите“ на живота не го учат на нови неща, а просто го връщат в кръговрата на тревожността и самосаботирането.
За да излезе от този модел, невротикът трябва да се научи да се изправя пред собствените си страхове и да приеме болката като част от човешкото съществуване. Само така той може да спре да реагира по инстинктивен начин на „шамарите“ на живота и да започне да живее в хармония със себе си и света около него.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Колкото по-смело е детето, толкова по-малко ще лъже