.

Карл Роджърс (1902 – 1987) е американски психолог, който остава в историята като един от основните представители на хуманистичното течение. Този терапевт създава клон, известен като недирективна психология, който подчертава връзката между терапевта и пациента, вместо да предприема поредица от предварително определени стъпки за лечение на различни психични състояния.

Роджърс предизвиква истинска революция в психотерапията, създавайки нов модел без диагнози, без анализи и интерпретации, без експертни съвети и предписания.

Вместо това той разчита на мъдростта на човешкия организъм и на неограничения вътрешен потенциал за справяне и израстване, присъщи на всеки, които могат да се разгърнат в условията на искреност, безусловно приемане и емпатия.

Да бъдеш пълноценно всичко в даден момент – с цялото богатство и сложност, да не криеш нищо в себе си и да не се плашиш вътре в себе си. Движението към това да поемеш цялата сложност на своя променящ се Аз във всеки значим момент – това е един от най-ясните стремежи.

Свободата да бъдеш себе си – това е свобода с плашеща отговорност, и човек се движи по посока към нея внимателно, със страх, първоначално без всякаква увереност в себе си.

Сигналите, които идват от нашия организъм, заслужават доверие, да се вслушваме в тях; да имаме по-малко страх от емоциите, от нашите най-разнообразни чувства; съзнанието, вместо непрекъснато да поддържа защити срещу неприемливите чувства и мисли, трябва да бъде доволен обитател на съобщество от подбуди, чувства и мисли, които, както става ясно, чудесно се самоуправляват, когато не ги следят със страх.

Всеки човек има тенденция да става самостоятелен, различен от другите, уникален човек.

Когато човек открива себе си в своя опит, той във все по-голяма степен става самият себе си – не фасада, не конфомист спрямо другите, не циник, отхвърлящ всички чувства, не фасада с интелектуална рационалност, а жив, дишащ, чувстващ, пулсиращ процес, с една дума – човек.

Организмът винаги е цялостно организирана система, в която промяната на една част може да предизвика изменения на всяка от останалите части.

Колкото повече човекът е способен да разрешава на чувствата си да му принадлежат и да текат свободно, толкова повече те заемат съответното място в общата хармония от неговите чувства.

Животът е най-богат и благодатен, ако е в движение, ако тече. Това усещане и очарова, но и плаши. Най-добре се чувствам, когато мога да позволя на опита ми да ме носи някъде напред, по посока на цели, които все още не виждам ясно. В това движение, в носещия ме поток на богат жизнен опит, в усилията да разбера неговата променлива сложност става ясно, че в него няма място за нищо неизменно. Когато мога така да плувам в този поток ми става ясно, че не може да съществува нито закрита система от вярвания, нито неизменна система от принципи, към които да се придържам. Животът се направлява от променящото се разбиране и тълкуване на моя опит. Той винаги е в развитие, в ставане. Най-точно тази посока би могла да се определи така: позитивна, конструктивна, насочена към себеактуализация, зрелост, социалност.

Многочислените проблеми възникват когато се опитваме да оправдаем очакванията на другите, вместо това да определим нашите собствени очаквания.

Когато усетя, че ме приемаш напълно, тогава — и само тогава — мога да ти покажа най-нежното си аз, най-крехкото си аз, най-любовното си аз и най-вече — само тогава — мога да ти покажа най-уязвимото си аз.

Единственият начин да проникнем в смисъла на поведението на другия е да разберем как самият той го възприема – точно както за разбиране на друга култура е необходимо възприемане на тази култура отвътре. Смътно да си представим света на опита, какъвто го вижда индивидът.

За всеки светът на преживяванията е индивидуален, той е личен свят в най-голяма степен.

В действителност всеки човек е като отделен остров и той може да построи мост към другите, ако преди всичко бъде себе си, ако му позволим да бъде себе си.

Емптатията означава временно да живееш друг живот, деликатно да пребиваваш в живота на другия без да го оценяваш или осъждаш.

Слушайте емпатично и отразявайте казаното, поставете се в ролята на огледало. Какво прави огледалото? То не осъжда. То не дава съвети. То просто отразява. Процесът на отразяване е лесно усвоим, просто трябва да повторим със собствени думи това, което другият казва и чувства.

Да си в състояние на емпатия означава да възприемаш вътрешния свят на другия точно със запазване на емоционалните и смисловите отенъци. Като че ли ставаш този друг, но без да губиш усещането “като че ли”. Усещаш радостта или болката на другия, така както той ги усеща.

Като че ли моята вътрешна душа, е излязла навън и е докоснала душата на другия. Отношенията ни надхвърлят това, което е всеки един от нас представлява по отделно и стават част от нещо по-голямо. Поражда се дълбинно израстване, изцеление и енергия.

Добрият живот за личността е процес, а не състояние на битието, направление, а не крайна спирка.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: