.
Хеди Ламар – еврейската красавица, която удиви научния свят
Докато работят съвместно в Берлин, Макс Рейнхард я нарича „най-красивата жена в Европа“ поради нейния „поразителен, тъмен, екзотичен вид“, впечатление, споделяно от нейната публика и критици.
„Всяко момиче може да бъде бляскаво. Всичко, което трябва да направите, е да стоите неподвижно и да изглеждате глупава“, гласи една от популярните й шеги.
Нещо, което самата тя убедително опровергава – и с филмовата си кариера, и с научния си интелект.
Тази холивудска звезда от 30-те и 40-те години на миналия век излиза с Чарли Чаплин и е смятана за най-красивата жена в света по това време. Но освен това тя създава устройство, което днес би струвало около 30 милиарда долара.
Хедвиг Ева Мария Кислер е родена е на 9 ноември 1914 г. във Виена, Австрия. Единствено дете на заможно еврейско семейство, тя получава изключителното внимание на баща си, който я вдъхновява да гледа на света с отворени очи.
Често я води на дълги разходки, където й разказва как работят различни машини, като печатната машина или автомобилите.
Тези разговори повлияват върху детето и само 5-годишна я виждаме вече как разглобява и сглобява музикалната си кутия, за да разбере как работи тя.
Майка ѝ е концентрираща пианистка и на нея се дължат познанията на Хеди за изкуството.
Първият ѝ съпруг − Фридрих Мандел, е бил близък с нацисткия режим в Германия и фашисткия режим в Италия.
Мандел бил против актьорската кариера на съпругата си и настоявал тя да живее на практика затворена в дома им.
При такива условия животът ѝ станал непоносим за нея и тя решава, че трябва да избяга от съпруга си и страната.
В автобиографичната си книга, Ламар разказва, че се преоблича като прислужница и бяга в Париж.
Слуховете от епохата били, че една вечер тя настояла пред съпруга си да сложи всичките си бижута на вечеря, след което изчезва.
Тя бяга в Париж, а по-късно заминава за Лондон, където среща Луис Майер, който я убеждава да приеме псевдонима Ламар.
Американският ѝ дебют − „Алжир“ с Шарл Боайе, е добре приет от критиката. Партнира си още с Кларк Гейбъл и Спенсър Трейси, Лана Търнър и Джуди Гарланд.
Биографията ѝ „Екстазът и аз“ излиза през 1967 г. Година по-рано Анди Уорхол прави късометражния филм „Хеди“.
През 1940 г. Ламар среща Джордж Ентайл, пианист, композитор, писател и изобретател. Той споделя същия изобретателен дух като Хеди.
Двамата намират общ език на различни теми, но най-голямото им безпокойство е задаващата се война. Познанията на Хеди по боеприпаси и различни оръжия се оказват много полезни.
Заедно с Ентайл изобретяват изключителна нова система за комуникация на базата на радиовълни, която да се използва за насочване на торпеда към цели по време на война. Или казано на по-достъпен език – радиоуправляеми торпеда, управлението на които не може да бъде засечено и заглушено.
Именно затова те търсят военна подкрепа за патентоване на изобретението. Тяхното изобретение е с патент номер 2 292 387 в патентното бюро на САЩ.
Тогава изобретението им не влиза в употреба, техниките биват въведени през 60-те години, когато патентът на двамата изобретатели вече е изтекъл.
Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намират приложение в комуникациите на космически уреди със Земята, като например GPS системите и комуникациите на космическата совалка, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите за безжичен интернет.
За ролята им в развитието на съвременните комуникации Ламар и Ентайл през 1997 г. получават наградата на фондацията „Електронна граница“.
Актрисата не присъства на церемонията, но изпраща аудиозапис на приветственото си слово.
Наричат Хеди Ламар „майката на Wi-Fi“.
Тя става и първата жена, носител на наградата Bulbie Gnass Spirit of Achievement, а рожденият ѝ ден в Австрия и Германия се празнува като Ден на изобретателя.
