.
Представете си мъж с ум, бляскав като диамант и остър като бръснач език. Това е Константин Кисин – руско-британски сатирик, автор и водещ на подкаста Triggernometry.
Константин Кисин говори свободно английски, руски, френски, испански и иврит. Свири на пиано от ранна възраст и е записал няколко албума с класическа музика. На 41 години е и е женен от 20. Горд баща е на син.
Роден в Москва, през 1982 г., Константин емигрира във Великобритания на 11-годишна възраст.
Още като студент печели слава на бунтар и провокатор. Неговите остри сатирични текстове, насочени срещу политическата коректност, феминизма и други „свещени крави“ на съвременния свят, му печелят както обожание, така и омраза.
Кисин е майстор на словото. Той жонглира с думите, борави с ирония и сарказъм с лекота, изказванията му са провокативни, но и задълбочени, а идеите му – оригинални и стимулиращи размисъл. Неговите речи и интервюта са глътка свеж въздух в затлачения свят на политически коректност и клишета.
През 2022 г. публикува книгата си „Любовно писмо на един имигрант към Запада”, която бързо се превръща в бестселър още през първата седмица от публикуването си.
В нея той разказва защо защитаването на западните ценности е толкова важно за него, като рожба на три поколения хора, живели в тоталитарна диктатура, преследвани и убивани заради вярванията си.
Едната му баба, която днес живее във Великобритания, е родена в съветския концентрационен лагер ГУЛАГ. Другата му баба живее в Украйна и е преживяла германката окупация на страната. Нейният съпруг е бил отведен в трудов лагер от германските войски, което пази в тайна цели 50 години и се осмелява да сподели едва след разпадането на Съюза, ужасен, че ще бъде наказан за „предателство“.
Ето част от интересните му разкази:
През 80-те години бях малко дете, което тичаше покрай масата в кухнята на дядо, в която се събираха най-различни хора – физици, биолози, музиканти и художници. Седяха и си говореха за нещата, които не беше позволено да се обсъждат публично.
За съжаление, в случая с дядо ми, стана така че, по време на едно от тези събирания, той критикува нахлуването на Съветския съюз в Афганистан и много скоро бе уволнен от работа, съпругата му също беше уволнена, а двете им деца – баща ми и леля ми, – изхвърлени от университета.
КГБ претъсри къщата, откриха радиоприемника, на който той слушаше BBC и Гласът на Америка, ужасно престъпление по това време. Тъй като не можеше повече да остане в Съветския съюз, той избяга в Обединеното кралство. След време родителите ми успяха да съберат пари и ме изпратиха да уча в интернат в Англия.
Та и днес ние всъщност не знаем какво мислят хората в Русия за войната, например, защото това, което анкетите казват, не отразява непременно мнението им.
Руснаците, както и останалите народи в Съветския съюз, се учиха в продължение на много години, че има разлика между публичната реалност и реалността около кухненската маса. И тези реалности могат напълно да си противоречат.
Това е култура на страх, в която хората се ужасяват да говорят, да поемат инициатива.
Представете си бизнес, в който хората не поемат инициатива, защото се страхуват. Ако всички са постоянно уплашени за работата си и никога не предлагат нещо ново, ако липсват всякакви нововъведения и нови идеи, ако е невъзможно да се оспорват авторитетите, да се противопоставяш на властта, атмосферата е задушаваща.
За мен е необикновено колко успешен все пак беше Съветския съюз, съревновавайки се със световната суперсила, въпреки тази система. Това показва невероятния талант и интелект на хората от бившия СССР, които се справяха някак, въпреки ужасната система, в която живееха.
Ценностите на Запада са уникални и не струват нищо в другите култури и цивилизации. Точно затова си струва да се защитават.
Най-важната от тях е ценността на индивида. Това е най-важната ценност, която отличава западната култура от всички останали цивилизации.
Владимир Путин без никакво колебание изпраща стотици хиляди мъже да умрат във войната му за едно малко парче земя. Индивидът не притежава ценност.
В руското митологично мислене, саможертвата на обикновения гражданин за монарха, за лидера, е благородно нещо. Загубихме 20 милиона души във Втората световна война и въпреки това руснаците, останали в Русия, нямат нищо против да го направят отново.
Централната идея на западната цивилизация е, че човекът има значение, правата му имат значение, всеки човек има стойност сам по себе си, нещо, което липсва в колективистичните общества.
От ценността на индивида произлизат и всички останали ценности, като например правото на свободно изразяване на мнение, което е самата основа на всяка наука и всеки напредък.
Идеята, че човек трябва да бъде преценяван единствено по съдържанието на характера си не е идея, която се споделя където и да било другаде по света.
Повечето хора на Запад не знаят откъде идва изразът „политическа коректност”. Той няма нищо общо с това да не обиждаш малцинствата и да защитаваш правата на хората.
Терминът е измислен в Съветския съюз с една-единствена причина – да могат да ти кажат: „Другарю, това, което казваш може да е фактически правилно, но е политически некоректно”. Тоест, това, което казваш може да е правилно, но е в несъотвествие с партийната линия. И това е начинът, по който ограничаването на словото се разпространява все повече на Запад.
Причината все повече хора да искат да емигрират на Запад е само една и тя е, че западните общества просто са по-добри от останалите.
И нямам предвид, че ние имаме по-висока морална стойност или сме по какъвто и да било начин морално по-висши. Хората идват на Запад, защото западните общества са по-добри в създаването на блага.
Явно човешките същества желаят безопасност, просперитет, възможността да си сменяш пола всяка сутрин… 🙂
Западът създаде система за стимулиране, уникална в света – върховенството на закона и частната собственост.
Може и да не го разбирате, но правото на частна собственост не съществува в целия свят. Най-богатият човек в Русия Михаил Ходорковски, беше най-богат до момента, в който не започна да спонсорира опозиционните партии в Русия. Веднага щом го направи, престана да бъде най-богатият човек в Русия и отиде в затвора за 10 години.
Джак Ма, шестият най-богат човек в Китай направи някои коментари относно банковите регулации, изчезна за известно време и се появи напълно превъзпитан.
Ако всичко, което създадеш, може да ти бъде отнето от авторитарен тиранин, стимулът не е да създаваш и произвеждаш, а да се подчиняваш.
Факт е, че начинът, по който се успява в западните общества, е като се създават и предоставят стоки и услуги, които имат стойност за останалите хора. Именно затова тук процъфтяват иновациите.
В Съветския съюз, където израстнах, не иновациите или креативността ти носеха успех, а спазването на партийната догма, обслужваща елита.
Така е при всеки корумпиран режим по целия свят. В корумпирана страна, където има силна авторитарна каста няма да напреднеш, защото си креативен и свободен, ще напреднеш като направиш, каквото е нужно, за да улесниш тези хора и да участваш в корупцията, която създават.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
