.

Мао Дзедун оставя името си в историята като китайски революционер, политик и теоретик на комунизма.

Оглавява Китайската комунистическа партия през 1943 година, а от основаването на Китайската народна република през 1949 година до смъртта си през 1976 е неин несменяем Председател.

Според различни оценки управлението на Мао е довело до смъртта на между 40 и 70 млн. души. Не, че след първия милион има значение колко точно са били…

Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната стратегия, както и политиката, провеждана от него, днес са известни с общото наименование маоизъм.

Абсурдните му идеи затриват милиони китайци, унищожават цвета на китайската интелигенция, докарват невиждан глад и мизерия.

ГОЛЕМИЯТ СКОК

Опитът на Мао да индустриализира страната с помощта на „Големия скок“, води до невиждан в историята на човечеството глад /освен може би Гладоморът в Съветска Украйна, който спретва Сталин/.

Предполага се, че по време на „Големият скок напред“ са загинали близо 30 милиона китайци.

Той започва през 1958 г. Целта на Мао е да превърне аграрната страна в конкурентоспособна индустриализирана икономика.

За целта милиони селяни трябва да бъдат превърнати в работници на нищожна цена. Те са обединени в комуни от по хиляди души, които работят под строй и се хранят в обща кухня.

Изпращане на държавни служители на работа в селските райони, 1957 г.

Резултатите са катастрофални – милиони гладуващи, нисък стандарт на живот и масова смърт и всичко това в името на борбата срещу капитализма.

Според тази икономическа програма малките земеделски колективи се сливат в големи народни комуни и много селяни са изпратени да работят по големи инфраструктурни проекти или по добива на желязо и стомана.

Частното производството на някои храни е забранено, добитъкът става обща собственост.

По времето на „Големия скок“ Мао и други партийни лидери нареждат на новите комуни да прилагат различни нови, недоказани и ненаучни земеделски технологии.

В комбинация с отклоняването на работна ръка към производството на стомана и инфрастуктурните проекти, както и цикличните природни бедствия, тези проекти водят до 15% спад в производството на пшеница през 1959 г., последван от допълнителен 10% спад през 1960 г., като тези ниски нива се запазват през 1961 г.

В опит да спечели благоразположението на началниците си и да избегне евентуална чистка, всеки слой на партийната йерархия преувеличава количеството пшеница, произведен под техен контрол.

Въз основа на тези грешни данни голяма част от добива е прибран за държавно ползване, най-вече за градовете, но също така и за износ.

Положението в някои райони е усложнено от суши, а в други – от наводнения, като това оставя селяните с малко храна за самите тях и води до Големия китайски глад, в който умират милиони.

В „Гладни призраци“ Джаспър Бекер отбелязва, че Мао се отнася пренебрежително към докладите за недостиг на храна в провинцията и отказва да промени курса, смятайки, че селяните лъжат и десницата и кулаците крият зърно.

Той отказва да отвори държавните хамбари и вместо това започва серия от кампании против укриването на зърно, които водят до много чистки и самоубийства.

Започват още насилствени кампании, при които партийни лидери обхождат селата в търсене на скрита храна, но не само зърно, защото Мао издава квоти за прасета, пилета, патици и яйца.

Много от селяните, обвинени в скриване на храна, са измъчвани и пребивани до смърт.

Множество измършавели деца умират като следствие на недохранването скоро след края на тази „велика идея“ през 1962 г.

Известни са думите на Мао:

По-добре е да оставим половината хора да умрат, за да може другата половина да яде.

Работници на нивата през нощта с лампи за осветление.

КУЛТУРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Появата на червената книжка с „Цитати на председателя Мао“ е началото на гротеската, наречена „Културна революция“, обявена през 1966 година от Мао, за да се разправи с вътрешнопартийните си съперници.

В резултат на тази поредна авантюра, Китай е хвърлен в нов хаос с хиляди жертви и разсипани човешки съдби.

Масовите чистки на политически противници, преследването на инакомислещите и тоталният геноцид сред интелектуалците са взели десетки милиони жертви.

Старият елит е изцяло подменен с нов. Училищата са затворени и много граждани са изселени по селата, където са „превъзпитани“ чрез тежък труд. Известен цитат на Мао разкрива философията му:

Не е необходимо да се четат много книги.

Масово се унищожават исторически и културни артефакти, за да се заличи връзката със стария режим. Мао много добре знае какво прави:

За да се свали една или друга политическа власт, е необходимо винаги да се подготви общественото мнение, да се извърши определена работа в областта на идеологията.

Хората му вилнеят из цял Китай и се случва дори да пребиват велосипедисти, защото се движат по улиците без да носят със себе си портрета на Председателя.

Без съд и присъде са избити стотици хиляди, обявени за врагове на държавата и партията, в страната властва страхът от заточение, изтезания и изтребление.

Революцията води до унищожаването на голяма част от културното наследство на Китай и до лишаването от свобода на голям брой китайски граждани, както и до създаването на общ икономически и социален хаос в страната.

Животът на милиони е унищожен през този период, показано от китайски филми като „Да живееш“, „Синьото хвърчило“, „Сбогом, моя конкубина“.

Милиони, загиват по време на Културната революция. Когато Мао е информиран за тези загуби, най-вече че хората са докарвани до самоубийство, той коментира:

Хората, които се опитват да се самоубият – не се опитвайте да ги спасявате! … Китай е многолюдна държава, не е като да не може да да продължим без няколко души.

Властите оставят червеногвардейците да убиват противници на режима. Кси Фуджи, шефът на полицията, казва:

Не казвай, че не е правилно да бият лошите хора: ако в пристъп на ярост пребият някого до смърт, нека да бъде така.

В резултат от това през август и септември 1966 г. само в Пекин са убити 1772 души.

Всичко най-лошо в историята е направено от хора, които са считали, че техните цели са благородни.