.
ГРАМАТИКА НА ТЪГАТА
Думата е кратка, а състоянието, което описва – протяжно. Следобедна дума.
Сутрините са динамични, няма достатъчно време и място. А тя иска празнота, пролука, за да се разгърне.
Тя не връхлита изведнъж, не събаря като вълна, нейните води са лениви, нейната отрова е бавна, омаломощаваща. Агрегатното й състояние е течно.
Фонетиката на тъгата също е забележителна. Изговаря се гърлено, като преглъщане: тъ-га. Да се чуе гутуралът на Г-то, който подказва, че думата е древна. Тя държи един стар и рядък звук, известен някога като голяма носовка, изписван сега като Ъ.
Няма да открием тази буква в други азбуки, а подобен звук според филолозите се чува в китайския и турския.
С какво българската тъга е по-различна?
Не прилича ли тя на други също трудно преводими тъги като турската хюзюн или португалската саудаде?
Не твърде – доколкото това са тъги на империи, които са имали всичко и са го изгубили.
За разлика от тях българската тъга е по нещо, което си загубил, без да е сигурно, че някога си го имал.
Тъгата на майка ми по Париж, който никога не е виждала и няма да види.
Тъгата на баща ми по 1968-а, която не се е случила в България и повече няма да се случи.
Тъга на втора степен – по цял един неслучил се свят.
А неслучилите се неща често траят по-дълго.
В този смисъл българската тъга е трайна.
