.

Теотеритк на революцията. Създава някои от най-могъщите идеи на модерните времена. Тези идеи подхранват надежди, оправдават революции и се разпространяват из цял свят, влияейки върху политическите схващания и държавното управление.

Карл Маркс произлиза от стар равински род. Неговият баща, който се отказва от фамилната религия, когато Карл е на 6 години, го кръщава в евангелистка църква в родния му град Трир, Прусия.

По-късно на свой ред Карл Маркс отхвърли всички религии – „Религията е опиум за народите.”

Шестнайсетгодишен се влюбва в младата аристократка Жени фон Вестфален, за която се жени 8 години по-късно, когато завършва учението си.

Своя докторат той получава в Йенсия университет, който по онова време е като „фабрика за дипломи”. Води подвижен пътешественически живот до установяването си в Лондон. Пише възпламеняващи статии в литературните и политическите издания.

Той смущава обществото. Експулсират го. Отива в Париж, Брюксел, Кьолн и отново в Париж. Участва със страст в нелегалното социалистическо движение. В Париж среща Фридрих Енгелс, син на богат фабрикант на текстил, който става негов най-верен приятел и сътрудник.

В 1848 г. те заедно написват за съюза на комунистите знаменития „Манифест”, който обикаля света.

През 1849 г. Маркс отива със семейството си в Лондон, където вярва, че „започва бъдещият танц”. Енгелс заминава в Манчестър, за да работи във фабриката на баща си. Но англичаните не пожелават да танцуват под звъна на революционните камбани. Техният флегматичен темперамент разочарова двамата мечтатели.

Парите са „черният звяр” за Маркс. Той отказва да бъде „машина за правене на пари”, поддържа семейството си с изкараното от своето писане и с щедростта на Енгелс и на неговите родители.

Децата му са тренирани да казват на данъчните инкасатори: „Господин Маркс не е вкъщи”. По-късно работите на семейството малко се оправят.

От седем родени деца само три достигат зряла възраст, но от трите, две се самоубиват.

Маркс повече не напуска Лондон. Той прекарва дните си в читалнята на Британския музей, за да продължи изследванията върху своя най-голям труд „Капиталът” и събира документация за редакционните и научните статии, които са предназначени за нюйоркския „Дейли трибюн”.

Здравословното му състояние е доста лошо. Преуморен и напрегнат, той рядко се къпе и през последните 20 години от живота си страда от циреи по цялото тяло. Освен това има смущения в черния дроб и очите.

Викториански автократ, Маркс не се стеснява да симулира пристъп на гняв в една дискусия: „Ще ви унищожа!”, крещи той.

Освен това е склонен към сарказъм и ни най-малко не търпи чуждо мнение.

Наричан по прякор „Мавъра” заради мургавия си тен, той си оставя брада на патриарх, за да подчертае приликата си със статуята на Зевс, която постоянно гледа в своя работен кабинет. Кафявите му очи блестят с предизвикателност, страст и завладяващ смях.

В живота на Маркс има само една-единствена сериозна, романтична любов със зелени очи и коси с цвета на пламък: Жени фон Вестфален, която е четии години по-голяма от него и е дъщеря на барон.

Тя е кротка и ерудирана, с достойна осанка и малко суетна. Една година печели в Трир титлата „царица на танца” и е търсена от много кандидати, но избира Карл, когото с нежност нарича „моето черничко диваче”.

Двете фамилии се противопостовят на брака им.

В своите екстравагантни и маниерни любовни писма тя говори за „цялото щастие, което сме имали и което ще имаме занапред”, макар че въпреки споделената страст между тях не се случва нищо преди брака.

Веднъж Жени пише на Маркс до каква степен би желала да даде главата си за него /”да я пожертвам за своето проклето момче”/ и го нарича „ужасен нехранимайко”, защото е флиртувал с някаква си госпожа Херма по време на едно пътуване по море.

На 19 юни 1843 г. Карл и Жени сключват църковен брак. После двойката заминава за Швейцария за своето сватбено пътуване, което им е подарък от майката на Жени. Те пренасят парите си със сандък с две дръжки и преднамерено го оставят отворен в хотелските стаи, за да си услужи, който иска.

Първото им дете се ражда в Париж. Жени завежда малката си дъщеря у тях, в Германия, за да й се порадват, после пише на Карл, че се страхува да се върне в Париж, за да не зачене друго дете, нещо, което, разбира се, става. Страхът от бременност /още едно гърло за хранене/ ще ги преследва през целия им брак.

Маркс е добър „баща на фамилия”. Колкото и да се оплаква от „променливите настроения” на Жени и от нейните „потоци сълзи”, той доверява на Енгелс:

Когато гледам страданията на жена си и моята собствена безпомощност, съм готов да се хвърля в устата на дявола.

Семейство Маркс често са изхвърляни от квартирите за неплащане на наема. Те са принудени да вземат пари назаем, за да платят ковчега на малката Франческа, която умира на една година.

Но познават и по-добри моменти. Тогава цялото семейство отива на неделни пикници из лондонските паркове и докато се разхождат, Маркс им разказва приказки.

Известен е един цветист рапорт на шпионин от пруската полиция за дома на Маркс: той описва неговата маса, покрита с мушамена покривка и отрупана с шивашки принадлежности, ръкописи, играчки, нащърбени чаши. Предлагат му един стол-играчка, който се намира също според израза му в „детската кухня”.

Единственият известен скандал, засягащ семейството, се отнася до връзката на Маркс с тяхната домашна прислужница Елен Демут. Тази млада селянка е силна и хубава, тя е служила на Фон Вестфален още от 11-12-годишна възраст и майката на Жени им я „дава“ в 1849 г.

Ленхен управлява фамилия Маркс с железен юмрук и е способна да бие Карл на шах. В 1851 г. тя ражда син, Хенри Фредерик, чийто баща е Маркс.

Детето е отделено и поверено на семейство, което го осиновява и отглежда. Дали той прави това от страх, че ще бъде разрушено семейството му, или от бурожазна слабост, макар че иска да бъде толкова силен и свободен?

Маркс не признава никога този си син и го вижда един-единствен път, в 1882 г. Ленхен остава у семейство Маркс чак до смъртта на Карл в 1883 г., 2 години след смъртта на Жени.

Тогава я прибира Енгелс.

Маркс има поне две по-кратки връзки. Едната е с младата, 33-годишна госпожа Тенге, култивирана италианка, омъжена за богат поземлен собственик.

Другата е с братовчедка му Антоанет Филипс, 19 години по-млада, която се грижи за него по време на една болезнена криза на циреите му. В дните на своето възстановяване Маркс пише, че „очите на Антоанет опасно блестят”, докато тя го глези.

Той е доброжелателен баща и защитник и не може да приеме обичая да бие жена си: „Този, който го прави, ме хвърля в такъв гняв, твърди той, че бих го бил с камшик, докато умре”.

Поради политическите си виждания той е против буржоазния брак, който според него осъжда жените на робство. Обаче неговото е също едно буржоазно семейство. Изпълнен с ирония, той упреква поведението на Енгелс, който си избира метреса от низшите слоеве.

Маркс показва вулгарност, равна на тази, която той осъжда у бурожата. Жаден е за еротичните френски поеми от XVI век и има вкус към неприлични шеги. Един детайл: в присъствие на дами той се въздържа да говори непристойно.

В 1856 г. след 13 години брак Маркс пише на Жени:

Имам вашия жив образ пред себе си, прегръщам ви с ръце, целувам ви от главата до петите, падам на колене пред вас и ви шептя: Госпожо, обичам ви… Любовта… но не онази към пролетариата, а любовта към моята обичана, към самата вас, госпожо, знаете, превръща един мъж в нов човек. Фактически по света има много жени и само няколко между тях са хубави. Но къде бих могъл да намеря друго лице, в което всяка черта и дори всяка бръчка да ме изпълва с най-чудесните и сладки спомени от моя живот?

„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински