.

Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец е български духовник, монах. Считан е за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“.

Според житиеписците свети Йоан Рилски е роден в заможно семейство в село Скрино в Дупнишката котловина, вероятно през 876 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I.

Житията на св. Йоан Рилски посочват, че в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато е на 25 години, родителите му умират, а той раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и става отшелник в планината.

Прогонен от първоначалното си убежище, той отива в Рила, където се установява в хралупата на вековно дърво. Постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия.

В Рила отшелникът е посещаван от пастири, извършва първото си чудо – излекуване на душевно болен – и започва да става известен в региона. Той привлича все повече хора, търсещи лечение на различни болести, както и последователи, които започват да се установяват около убежището му, създавайки цял манастир, просъществувал до началото на XII век.

Славата на св. Йоан Рилски се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Представяме ви няколко мисли от запазения до наши дни „Завет на Св. Йоан Рилски“.

Не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена.

Да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.

Най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.“

Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови.

Който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: „Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния“ да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви – споменът за смъртта.