.

Никита Михалков е роден в семейството на детския писател Сергей Михалков и поетесата и преводачка Наталия Кончаловская. Брат е на режисьора Андрей Кончаловски.

По бащина линия произхожда от старинния дворянски род Михалкови, известен още от 15 век. През 16 век предците му са били приближени на руските царе.

Професия: актьор режисьор, сценарист и продуцент.

Водим живот на оцеляване – да се държим на повърхността, да не потънем. Именно този живот ни довежда до състояние „Абе, карай!“. Мисля си, че щом живееш тук, вземи, да речем, пирон, забий го като хората, тук все пак живееш, глупако.

Публичното възмущение придава значимост на всеки глупак.

Съди за своя живот по тези, които живеят по-зле от теб, а не по тези, които живеят по-добре.

Равенството никога не е било и никога няма да бъде. Не само това, то не трябва и да бъде. Трябва да има равноправие.

Правила няма. Аз просто се стремя да избягвам баналностите.

Като правило по-големи шансове да бъдат опорочени от властта имат невярващите хора. Ако човек вярва, ако смята, че той е висшето проявление на Божията воля, за него ще е по-лесно да се бори с изкушенията на властта. Освен това според мен голямо значение има възпитанието.

Какво е светският живот? Демонстрация на това, че хората са си интересни един на друг.

Не е страшно, когато те ненавиждат. Страшно е когато има за какво.

Не трябва да отговаряте на кучето, което Ви лае. Няма нужда да заставате на четири крака и да лаете в отговор, нали? По-добре е въобще да не обръщате внимание и то ще спре.

Съчувствие – това е удовлетворена завист.

Завистта е майка на злобата и ненавистта.

На никого не завиждам, а съчувствам само на себе си.

Закон без състрадание се превръща в своята противоположност.

Вежливостта замени състраданието. Вежливостта и възпитанието – душевността.

Ужасно е, че цивилизацията изпревари хуманизма, човешкият мозък изпревари душата. Това е страшното. То ражда превръщането на живота във виртуална представа за него. Животът уж е истински, но в него няма дух, душа, сърце.

Глобализмът превръща света в интелектуален Макдоналдс.

Аз въобще съм лош турист. И ненавиждам туристите. Туристическият живот е хоризонтален. Като си се снимал пред Айфеловата кула или Хеопсовата пирамида, не означава, че си опознал Франция или Египет, това са хоризонтални впечатления, повърхностни. Представете си, че автобусът спре и ви остави в монголската степ. С всичките си Оксфордски дипломи и визитни картички вие сте никой, гол и беззащитен. Най-простият монголски пастир, който никъде освен в степта не е бил, знае и може повече от вас, защото неговият живот е вертикален. Не той бяга след живота, а животът го обтича.