.

К. С. Луис е професор по средновековна и ренесансова английска литература в Кеймбридж, известен и обичан от всички лектор, поет, писател и литературен критик.

Дълги години Луис бил атеист. В своята книга „Изненадан от радостта“ той пише следното за прелома в своя живот:

Това, от което толкова много се страхувах, най-накрая ми се случи. През летния семестър на 1926 г. аз се предадох, признах, че Бог е Бог, коленичих и се помолих. В онази нощ сигурно съм бил най-неохотно покаялият се грешник в цяла Англия.

Оттогава Луис е автор на множество християнски книги, забележителни със своята задълбоченост и логичност на изложението, брилянтна изразност и фин, изтънчен хумор.

Един от най-добрите примери в това отношение е „Писмата на Душевадеца“.

Първо писмо

Драги ми Горчилко,

Не съм пропуснал факта, че насочваш пациента си какво да чете и гледаш той по-често да се среща с приятеля си, материалиста. Но дали не проявяваш малко наивност?

Струва ми се, че си въобразяваш, че с логични доводи ще успееш да го предпазиш от ноктите на Врага. Това би било така, ако пациентът ти се беше родил няколко века по-рано. По онова време хората все още знаеха доста добре кога едно нещо е доказано и кога не; и когато то биваше доказано, те наистина вярваха в него.

Те все още правеха връзка между мисъл и действие и бяха готови да променят начина си на живот, след като натрупат достатъчно доводи в полза на това.

Но чрез седмичната преса и с помощта на други подобни средства, ние до голяма степен променихме нещата. Твоят човек от най-ранна възраст е свикнал в главата му мирно да бълбукат поне дузина несъвместими философии. За него дадена доктрина никога не е принципно „истинна“ или „погрешна“. Тя може да бъде „теоретична“ или „практически приложима“, „остаряла“ или „съвременна“, „конвенционална“ или „революционна“.

Не разумните доводи, а жаргонът е най-добрият ти съюзник, за да го държиш далеч от Църквата. Не си хаби усилията да го накараш да повярва, че материализмът е „достоверен“! Накарай го да мисли, че това е една силна или необорима, или смела философия – че това е философията на бъдещето. Тъкмо тези неща го интересуват.

Лошото при логичните доводи е това, че те изместват борбата изцяло на територията на Врага. Той също е добър в разсъжденията, докато в истинската практическа пропаганда, като тази, която ти предлагам, Той векове наред се е проявявал като по-некадърен от Нашия Долен Отец.

Чрез самия акт на спора ти караш разума на пациента да застане нащрек, а веднъж събуден, кой може да предвиди последствията? Дори ако някое определено съждение може да бъде изкривено така, че да завърши в наша полза, впоследствие ще установиш, че си възпитавал у пациента си пагубния навик да се занимава с универсални проблеми и си отвличал вниманието му от потока на непосредствените сетивни възприятия.

Твоята задача е да задържаш вниманието му именно върху този поток. Научи го да нарича това „реалният живот“ и не му давай да си зададе въпроса какво разбира под „реален“.

Запомни, че той не е като теб чист дух. Тъй като никога не си бил човек (Ах, това отвратително предимство на Врага!), ти не можеш да  си представиш до каква степен те са подвластни на ежедневието.

Веднъж имах един пациент, заклет атеист, който обичаше да чете в Британския музей. Един ден, докато си четеше, видях как мисълта му кривна в погрешна посока. Разбира се, Врагът в миг се озова до рамото му. Преди да се опомня, видях как плодовете на двадесетгодишния ми труд започват да се рушат пред очите ми. Ако бях загубил самообладание и бях опитал да противостоя с логични аргументи, щях да съм изгубен, но не бях толкова глупав.

Моментално нанесох удар по онази част от човека, която най-добре държах под контрол, и му подхвърлих, че е тъкмо време за обяд. Предполагам, че Врагът направи контрапредложение (нали знаеш как никога не е чува съвсем ясно какво им нашепва Той?), т.е., че това тук е по-важно от някакъв си обяд.

Или поне си мисля, че предложението Му е било в този дух, защото, когато аз казах: „Точно така, прекалено е важно, за да се заеме човек с негов края на една изтощителна сутрин“, пациентът ми видимо се оживи, а докато прибавя: „По-добре е да се върнеш към проблема, след като обядваш и да се занимаеш с него на свежа глава“, той вече беше преполовил пътя до изхода.

Щом стъпи на улицата, битката беше спечелена. Привлякох вниманието му към едно вестникарче, което шумно рекламираше следобедния вестник, и към автобус 73, който тъкмо минаваше по улицата, и преди още да беше слязъл по стълбите, му бях внушил твърдото убеждение, че каквито и нелепи идеи да идват наум на човек, когато е затворен насаме с книгите си, една здравословна доза „реален живот“ (под което той разбираше автобуса и вестникарчето) е достатъчна да му покаже, че „онова нещо“ просто не може да бъде истина.

Пациентът ми знаеше, че се е отървал на косъм и години по-късно с удоволствие говореше за „онова неизразимо чувство за реалност, което е сигурната ни защита срещу умопомрачението на чистата логика“. Сега той се намира на сигурно място в дома на нашия Отец.

Започваш ли вече да схващаш какво имам предвид? Благодарение на процеси, които ние задействахме у тях преди векове, за тях вече е почти невъзможно да вярват в необичайното, докато обичайното им е пред погледа. Продължавай да му навираш в очите обикновените неща.

Преди всичко, не се опитвай да използваш науката (имам предвид истинските науки) като противодействие на християнството. Те положително ще го подтикнат да мисли за неща, които не може да докосне и види. Мога да ти посоча редица злощастни случаи сред съвременните физици.

Ако непременно трябва да се занимава с наука, дръж го в областта на икономиката и социологията и не му давай да избяга от безценния „реален живот“.

Все пак най-добре е да не му разрешаваш да се задълбочи в която и да е област на науката, а да му внушиш грандоманската идея, че разбира от всичко и че всичко, което е научил от случайни разговори и безсистемно четене, е „резултат от най-новите изследвания“.

Не забравяй, че си изпратен да го объркваш. От начина, по който говорят някои от вас, младите дяволчета, всеки би си помислил, че нашата задача е да поучаваме!

Твой любящ чичо

Душевадецът

изображение: Амедео Модиляни