.

Обикновено го наричат един от най-великите тенори на всички времена.

Но Лучано Павароти надскочи това определение. Той излезе извън ограниченията на оперното пеене и се превърна в титан на попкултурата.

През 90-те години, благодарение главно на него, оперната музика, която по принцип се смята за елитарна и достъпна повече за богати, отколкото за широката публика, увеличи затихващата си популярност, продължава да живее и да намира финансова подкрепа.

Лучано Павароти е роден на 12 октомври 1935 г. в Модена, Италия. Баща му е пекар, а майка му работи в местна цигарена фабрика.

Макар да не е изучавал оперно пеене, още от малък Лучано слуша записи на арии и оперни концерти. Преди да реши да стане певец той работи като учител в продължение на 2 години.

Пробивът му в музиката е през 1961 г., когато печели международен конкурс за оперни изпълнители в Модена. Дебютът му на сцената е като Родолфо в операта на Пучини „Бохеми”.

Павароти е познат и с дейността си на хуманист. Основател на „Pavarotti & Friends“ годишни благотворителни концерти.

Пее на една сцена с изпълнители от всякакви музикални жанрове в подкрепата на различни благотворителни каузи.

Заедно с Боно от U2 събират 1 500 000 долара през 1995 г. на благотворителния „Концерт за Босна“.

Негов е рекордът за най-много извиквания на бис на сцената – 165!

Негов е и рекордът за най-добре продаван класически албум за „The Three Tenors in Concert“ с Пласидо Доминго и Хосе Карерас.

Умира в дома си в Модена през на 6 септември 2007-ма година от бъбречна недостатъчност, вследствие от рак на панкреаса.

Погребението му е събитие, на което присъстват много известни личности и над 50 000 любители на музиката му от целия свят.

Като форма на изкуството операта е рядко и забележително творение. Според мен тя изразява човешката драма така, както не може да бъде изразена по никакъв друг начин, или поне не така красиво.

Мисля, че най-важната характеристика, която притежавам, е, че когато включите радиото и чуете, че някой пее, вие знаете, че това съм аз. Не бъркате гласа ми с никой друг.

Веднъж получих писмо от жена, която твърдеше, че от моето пеене водата в кухнята от студена ставала гореща. Мисля, че има твърде богато въображение.

Аз съм много обикновен човек. Въпреки всичко, което ми се е случвало, аз се стараех да остана обикновен човек – такъв, какъвто започнах.

Нищо от това, което ми се е случвало, не ме е карало да се чувствам мрачен или потиснат. Аз обичам живота си.

Мисля, че живот в музиката е красиво прекаран живот и аз именно на нея съм посветил целия си живот.

Трябва да знаете: мъртвият певец е най-добрият певец.

Запомнете: именно смъртта прави операта незабравимо произведение.