.

Връзките са доста сложно взаимоотношение, защото хората не са еднакви. Това, което ние приемаме като невинен разговор, за партньора ни може да е флирт.

Грижата може да бъде приемана като контрол, както оставянето на избор понякога може да се възприема като липса на загриженост.

Типична грешка на различните темпераменти е да съдим действията на партньора си според собствените си нагласи, въпреки че той е с различен темперамент, опит и история.

Всички сме склонни да изразяваме тази форма на нарцисизъм — „начинът, по който реагирам, е най-разумният за всеки човек. Така, че е логично всеки да има същите мотиви и да се съобразява с тях“.

Решаването на споровете също е възпрепятствано от различията в темперамента. То изисква способност да се разбере и приеме гледната точка на другия и да можем да обясним собствената си, за да ни разбере той.

„Бинокулярното зрение“ е способност да се поставим на мястото на другия, да оглеждаме проблема през неговите очи, да го схващаме и едновременно с това да продължим да виждаме своята гледна точка. Това прави света ни по-богат и динамичен.

Ако не успяваме въобще да поддържаме „бинокулярно зрение“, създаваме у себе си реактивен нарцисизъм, в който не успяваме да видим близкия си човек, защото емоциите и мислите ни замъгляват истинската картина.

Една от тези емоции е ревността.

Не се доверявайте на натрапчиви чувства

Те пречупват действителността през своя призма. Ако не можете да спрете идеите за евентуални флиртове между партньора ви и някой друг, трябва да поработите над контрола на собственото си мислене.

Колкото по-дълго и обсебващо се задържи подобна мисъл, толкова по-вероятно е да грешите.

Обърнете се към саморегулацията

Основният компонент на ревността е, че не се чувстваме адекватни, достатъчни и желани като интимен партньор. Това чувство ни води към натрапчиви мисли.

Ако вътрешно вярвам, че не съм достоен за любов, как мога да вярвам на някого, който казва, че ме обича?

Започват подозрения за нечисти мотиви на партньора и търсене на улики, които да докажат усещанията ни.

Имайте предвид, че ако мозъкът ни търси усилено нещо, той бавно изгражда предразсъдък и открива търсеното, дори то да не съществува.

Ако сме атакувани от болезнено чувство, усещане за ревност и натрапчиви, отмъстителни мисли, трябва да опитаме да си зададем въпроса: Какво мога да направя, за да се почувствам по-привлекателен и адекватен?

Когато разгледаме добре отговорите, съгласувани с личните ни убеждения и история, ще стигнем до извода, че отмъстителните действия няма да ни накарат да се чувстваме по-щастливи (важно е всеки път, когато имаме натрапливи мисли да се питаме „искам ли да навредя?“ и „това ще ми донесе ли удоволствие“, подобни въпроси ще ни изяснят добре емоционалната ситуация, в която сме).

За да се почувства човек по-достоен и адекватен за обич, се опитва да вижда бинокулярно.

Нека да видим гледната точка на половинката си, да се разходим в обувките й. Така не само ще се почувстваме обичани, а и ще оценим, че може би партньорът също се чувства неадекватно.

Подобни наблюдения ще помогнат и на двама ни да се почувстваме по-достойни за любов.

Съсредоточете се върху съчувствието, не върху вярата

Ако страдаме от ревност и нямаме доверие на човека до нас, просто се фокусираме върху съчувствието.

Съчувствието към основните ценности, болки и мотиви, подобрява усещането за другия и връзката ни с него, лекува ни, свързва ни и защитава отношенията.

Доверието не може да се завърне, ако не съчувстваме на близките си.

Затвърждавайте, не отмъщавайте

Колкото по-състрадателни, подкрепящи и любящи сме, толкова по-вероятно е да затвърдим отношенията си и постепенно да възвърнем доверието, унищожено от ревността.

Вместо да нараняваме другия, отмъщавайки му, че ни носи негативни мисли с поведението си, просто трябва да помислим, какво може да подсили връзката ни.

Източник: psychology.framar.bg