.
Луи-Фердинан Селин е френски писател, чийто живот и творчество са белязани от противоречия, но и от неоспорим литературен гений. Роден през 1894 г., той преживява ужасите на Първата световна война, които оставят траен отпечатък върху неговата психика и мироглед.
След войната Селин се посвещава на медицината, практикувайки сред бедните и маргинализираните. Този опит го доближава до страданието и бедността, които ще се превърнат в основни теми в неговите произведения.
През 1932 г. Селин публикува първия си роман, „Пътешествие до края на нощта“, който му носи незабавна слава. Романът е брутален и безпощаден разказ за войната и нейното влияние върху човешката психика. Езикът на Селин е новаторски, изпълнен с жаргон и вулгаризми, което шокира публиката, но и я очарова.
Следват още романи, есета и пиеси, в които Селин изследва теми като абсурда на съществуването, отчуждението и нищетата. Неговият език става все по-екстремен, а творбите му предизвикват ожесточени спорове.
Това, което ни трябва всъщност, за да сме в нещо като мир с човеците е да им позволяваме при всички обстоятелства да се проснат, да се овалят в малоумните си самохвалства. Не съществува интелигентна суета. Тя е инстинкт. Не съществува и човек, който да не е преди всичко суетен. Ролята на възхитено кошче за отпадъци е, кажи-речи, единствената, в която човек търпи човека с известно удоволствие.
Лудият, това са обикновените човешки идеи, но добре затворени вътре в главата. Светът не преминава през главата на лудия, и ето. Превръща се в езеро без река затворената река, в зараза.
Ако хората са толкова зли, то е може би само защото страдат, а трябва дълго време да мине между момента, когато са престанали да страдат, и момента, в който стават малко по-добри.
Красотата е като алкохола или като удобствата, свиквате с нея, преставате да я забелязвате.
Изключителното чувство на доверие при боязливите същества замества любовта.
В умората и самотата божественото у хората излиза на повърхността.
Не е достатъчно да си кажеш: „Нещастен съм.“ Трябва и да си го докажеш, за да се убедиш окончателно.
Интелектуалното безсилие те обрича да мразиш без никаква целенасоченост. Да се Пукаш от нелогичност, суета и невежество.
Жените имат манталитета на прислужнички.
Докато жените на богатите са хубави, жените на бедните са грозни. Ето до този резултат се е стигнало през вековете, без да броим тоалетите. Хубави куклички, добре нахранени, добре измити.
Никой не може да устои на музиката. Като няма какво да прави със сърцето си, човек охотно го подарява. А в дъното на всички музики звучи мелодията без ноти, създадена специално за нас, мелодията на Смъртта.
Смъртта в общи линии прилича малко на сватба.
Мъката е като ужасната жена, за която сме се оженили. Може би е по-добре да я обикнем поне малко, отколкото цял живот да се скапваме да я бием. След като е ясно, че няма да я усмъртим, нали?
Мъката лесно се излива, докато удоволствието и нуждата са по-скоро срамежливи.
Каквото и да разправят и да твърдят, светът ни напуска много преди наистина да си отидем. Някой прекрасен ден започваме да говорим все по-малко за нещата, на които най-много сме държали, с усилие, ако все пак се наложи. Писва ни сами себе си да слушаме… Съкращаваме… Отказваме се… От трийсет години все говорим… Вече не държим ние да сме прави. Напуска ни дори желанието да запазим местенцето си сред удоволствията… Отвращаваме се от себе си… Достатъчно ни е оттук нататък да похапнем, да се постоплим и да спим, колкото можем, по пътя към нищото. За да си възвърнем интереса, са ни нужни нови гримаса за пред другите… Но вече нямаме сили да променим репертоара си. Тъпчем на място. Все още търсим начини и извинения, за да останем с тях, с приятелите, но смъртта и тя е там, зловонна, до нас, сега вече непрекъснато, по-понятна и от игра на белот.
В живота човек не се изкачва, а слиза.
Животът е просто подпухнал от лъжи кошмар.
Започвам да се съмнявам в съществуването на други истински постижения на бездънния човешки темперамент, освен войната и болестта — двата безкрая на кошмара.
Виждам го аз бъдещето… То е нещо като безкрайно голо хоро… А в промеждутъците ще се прожектират филми…