.

В МЕН ЖИВЕЯТ ТОЛКОВА МНОГО РАЗЛИЧНИ ЛИЧНОСТИ И ПАК СЕ ЧУВСТВАМ САМОТНА.

Тори Еймъс сяда пред пианото, когато е само на две години и половина.

На 5 години печели пълна стипендия в консерваторията в Балтимор и е най-младият ученик, приеман някога.

На 11 е изключена, заради „отказа й да свири по ноти и увлеченията й по рок музиката“. Номинирана е за Грами 8 пъти.

Днес, отвъд 50-те, не спира да композира, да пише песни и да ги изпълнява пред многобройната си вярна публика.

Казва, че вътрешният й свята е оформен под влиянието на индианската митология, а в текстовете, които пише по особено въздействащ начин преплита тази и други митологии със собствените си преживявания.

В музикалните си превъплъщения е успяла да улови всеки един труден и проблематичен момент, през който преминава съществото от женски пол. 

Жените са пленителни. Историите им ме пленяват – как те мислят и какво всъщност мислят, а не какво ти казват. Понякога слушам някоя жена и тя ми казва нещо с думите си, но ми казва и нещо съвсем различно с ритъма си, с ритъма на думите си. И като музикант понякога не слушам думите й. Тя не знае, но понякога слушам цялата песен, която тя пее говорейки. И просто чувствам, че ми казва нещо друго. Разковничето е да чуваш онова, което не ти казва. И тогава схващаш цялата история.

Текстовете на песните й са като поетични инструкции за възможностите болката да се използва с максимален коефициент на полезно действие. 

Мисля, че всеки разбира мъката, пътуването, на което ни отвежда тя, независимо дали е смърт на любим човек, край на една връзка или разочарование. Някои хора не се изправят пред нея, пред силата й. Други го правят. Тази тежест влияе на изборите, които правиш в живота си. Аз трябваше да се отворя пред болката по много различни начини.
Понякога когато ни боли, не желаем да сме тук и сега в болката, в настоящето с нея. Затова или живеем в миналото, или прескачаме в бъдещето, за да избегнем чувствата си. Но това е Сега. Можеш да си в настоящия момент, да приемеш чувствата си. Това е най-ефективното място за теб, то зарежда с много сила.

Фридрих Ницше казва: „От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв: и ще проумееш, че кръвта е дух.“

И Тори Еймъс прави точно това. Преминава през множество болезнени ситуации и саморазрушителни връзки, като единствения възможен начин за изцерение и осъзнаване намира в музиката, чрез която споделя със света всяка травма, която я белязва.

Болката, демоните, лековете, белезите – всичките са там в музиката и лириките й, откровени до непоносимост. 

Някои вярват, че за да обичаш някого, трябва и да го харесваш. Но това не винаги е така.

В най-мрачните ми дни Луцифер идва и ми носи сладолед.

Има място за всеки на тази планета да твори, ако е себе си. Ако се опитва да се преструва на нещо друго – тогава няма.

В случай, че не сте способни да понесете собствените си слабости, то аз съм Дявола.

Аз не съм покер играч. Не блъфирам. Предпочитам да погледна човек в очите и да му кажа направо какви са ми намеренията. Картите ми са винаги на масата.

Нашето поколение има невероятно усещане за реалността – хем обича да се оплаква, хем не желае да се променя. Ако се промени, няма да има за какво да се оплаква.

Аз съм класически изумрудено зелен Ягуар, който никой не може да притежава, но на съпруга ми е позволено понякога да кара.

Не трябва да се дава мастило на глупави мъже.

Понякога имам чувството, че сме по-близки с маникюристката, отколкото със собствената си душа.

Cornflake Girl

Never was a cornflake girl
Thought that was a good solution
Hanging with the raisin girls
She’s gone to the other side
Giving us a yo heave ho
Things are getting kind of gross
And I go at sleepy time
This is not really happening
You bet your life it is 

Peal out the watchword
Just peal out the watchword

She knows what’s going on
Seems we got a cheaper feel now
All the sweeties are gone
Gone to the other side
With my encyclopedia
They must’ve paid her a nice price
She’s putting on her string bean love
This is not really happening
You bet your life it is 

Peal our the watchword
Just peal out the watchword

Never was a cornflake girl
Thought that was a good solution
Rabbit, where’d you put the keys, where’d you put the keys, girl

And the man with the golden gun thinks he knows so much
Thinks he knows so much yeah
(Don’t close this door I know it’s so easy)
And the man with the golden gun thinks he knows so much
Thinks he knows so much yeah
(To close this door I know it’s so easy)

Rabbit, where’d you put the keys, girl?