Когато чуем „гръцка философия“, в главите ни обикновено изникват имената на Платон и Аристотел, но Епиктет е не по-малко значим със своите мъдрост и култура.
Епиктет е живял тежък живот дори и за тогавашните стандарти. Ражда се в робство и отива в Рим още като момче, за да бъде слуга на богат господар. Там му е разрешено да учи философия и учейки, той става известен, макар и все още роб. Бива освободен чак през 68-ма година след Христа и през 93-та започва да преподава философия като свободен човек. Тогавашният император на Рим обаче прогонва всички философи от града и така, Епиктет се мести в северна Гърция, където прекарва остатъка от дните си.
Ако видиш, че някой иска да се разпорежда не със самия себе си, а с други, знай, че той не е свободен: той е станал роб на желанието си да властва над хората.
Ако говорят зле за теб и ако е вярно – поправи се; ако не е вярно – смей се.
Ако искаш да си безпристрастен съдия, гледай делото, а не обвинителя.
Ако искаш да бъдеш добър, преди всичко считай себе си за лош.
Ако някой е сам, не значи, че е самотен, също както ако някой е сред тълпата, пак не значи, че не е самотен.
Както добрите участници в трагедийния хор не могат да пеят сами, а могат само с другите, така и някои хора не могат да се разхождат сами. Човеко, ако си някой, то сам се разхождай, и сам със себе си беседвай, и не се крий в хора. Нека дори и някога над теб да се надсмиват, нека те оглеждат, нека те раздрусват – това е, за да разбереш, кой си.
Ако човек има възможност да разсъждава и може да съзерцава слънцето, луната и звездите и да се наслаждава на даровете на земята морето – той не е самотен и не е безпомощен.
Ако някой ме упражнява в нераздразнителност, нима той не ми носи полза? Съседът е лош? За себе си. За мене е добър: той упражнява моята доброжелателност и кротост. Ето това вълшебният жезъл на Хермес – каквото и да ми даваш, аз ще го превърна в благо.
Ако щастието ти се намира във властта на други хора, то ти непременно ще се боиш от хората.
Богат е доволният от себе си.
Винаги предпочитай краткия, но честен живот пред дългия, но позорен.
Виното има в себе си три грозда: първият е на удоволствието, вторият – на опиянението, третият на оскърблението.
Владей страстите си, иначе ще те владеят те.
Друг вариант: „Управлявай страстта си, за да не може тя да ти отмъсти.“
Вместо с разум да осветяваме и направляваме своя живот, ние се нагърбваме с множество странични грижи.
Да правиш всичко сàмо за себе си съвсем не означава да постъпваш против общото благо.
Да се сърдиш и спориш е неучтиво, но особено е неприлично по време на почерпка. Пияният все едно няма да убеди трезвия, както и трезвия няма да уговори пияния, а където всички убеждения са напразни, няма смисъл да се пуска в ход цялото красноречие.
Да умееш да отстъпваш пред необходимостта означава да бъдеш допуснат в кръга на боговете.
За богатите е също така трудно да добият мъдрост, както за мъдрите да добият богатство.
За да бъде свободен, човек не бива напразно да желае всичко онова, което му мине през главата. Напротив, свободният човек трябва да се научи да желае и приема всичко онова, което се случва с него.
Завистта е враг на щастливите.
Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.
Именно в нещастието се познава приятелят и се изобличава врагът.
Истината побеждава винаги сама, но лъжата се нуждае от съучастник.
Истинската мъдрост не е нещо друго, а умението да се изяснява и да се установява истинската мяра за добро и зло; и задачата на всеки разумен човек е да прилага тази мяра към всички житейски дела.
Истински борец е този, който се бори именно със своите порочни помисли.
Когато на събеседник в разговора искаш да покажеш някаква истина, най-важното е: да не се дразниш и да не казваш при това нито една недобра или обидна дума.
Който не умее да владее себе си, той е роб, дори ако е владетел и на целия свят.
Колкото са по-редки удоволствията, толкова са по-приятни.
Където се противи човек, там е неговият затвор.
Към свободата води само един път: презрение към онова, което не зависи от нас.
Любовта е присъща единствено на здравомислещия човек.
Мъдрецът се предпазва от самия себе си така, както се предпазва от неприятеля и разузнавача.
Не е толкова жалко, ако човек се лиши от пари, дом и имение – всичко това не принадлежи на човека. Но е жалко, когато човек загуби истинската си собственост – своето човешко достойнство.
Не забравяй, че ще е трудно да се въздържиш, ако веднъж престъпиш границата.
Нощните сънища са отклик от дневните помисли: да видиш в съня си въжделеното, с което да се утешиш.
Няма насилие, което би могло да ни лиши от свободата на избора.
Обстоятелствата не създават човека. Те само го разкриват пред самия него.
Осъждай делата си. И когато ги осъдиш, не се отчайвай.
От всички творения най-хубавото е – получилият прекрасно възпитание човек.
Поддаващият се на някакъв порок има склонност да порицава другите.
По-добре да спиш свит на малък креват и да бъдеш здрав, отколкото да лежиш болен на просторна постеля. По-добре е също така да се нуждаеш и да бъдеш весел, отколкото да живееш в разкош, без да познаваш чувството радост.
По-добре е да знаеш как да практикуваш добродетелта, отколкото как да я описваш.
Природата е дала на хората един език и две уши, за да могат повече да слушат другите, отколкото да говорят сами.
Разбойници по отношение на свободата на волята няма, и тирани също няма.
Роб е този, който не умее да владее себе си.
С какво можеш да отмъстиш на врага си? Старай се да му направиш колкото се може повече добро.
Слънцето не чака да го помолят да отдели от своята светлина и топлина. Така правѝ и ти с цялото зависещо от тебе добро – без да чакаш да те молят.
Стремиш ли се да се понравиш, си близко до падението.
Твоята работа е добре да изпълниш възложената ти роля. Изборът на ролята – е вече дело на друг.
Трябва да си позволяваме не всички удоволствия, а само тези, в които няма нищо глупаво.
Човек трябва да бяга от приятелството на пошлите хора и от враждата на добрите.
Ще си непобедим навярно, ако не встъпваш в никакъв бой, в който победата не зависи от тебе.