Плачът е полезен за нашето благосъстояние. Звучи като парадокс, нали?

За нашия така логичен и рационален ум е трудно да си представи възможността плачът, актът, който обикновено асоциираме с тъга или чувство на неудовлетвореност, да има някаква връзка с благосъстоянието.

Сълзите, които поетите възхваляват толкова много, а ние често се стремим да потискаме и крием (поради асоциацията им със слабостта и уязвимостта), всъщност могат да бъдат по-полезни, отколкото можем да си представим.

Плачът ни свързва с останалите

Плачът е много ефективен естествен отговор на нуждата от грижа, внимание и комфорт от другите, както заключава проучване, проведено в Университета в Тилбург.

При наблюденията психолозите откриват, че участниците се чувстват по-свързани с онези, които преди това са плакали, и ги възприемат като по-близки, по-приятелски настроени и нуждаещи се от помощ.

Няма никакво съмнение, че тъгата и най-универсалният й израз, сълзите, е сближаваща емоция. Когато сме тъжни, ние сме по-уязвими, това е вярно, но тази уязвимост ни позволява да се свържем по-добре с другите, за да намерим нужната помощ.

Тази социална подкрепа е много важна за нашето благосъстояние. Това означава, че в някои случаи, когато въздържаме плача си и крием уязвимостта си зад маската на силата, често се дистанцираме от другите.

Разбира се, това не означава, че плачът е единственият начин да поискаме помощ, но няма съмнение, че ни сближава с другите, особено когато страданието е голямо и нямаме думи, които да го изразят.

Плачът ни „разсъблича“ и това ниво на интимно демаскиране създава много тесни връзки с хората, които са на наша страна.

В действителност е доказано, че освобождаващият плач е онова, което води до социални отношения и служи като „релационно средство”.

Когато хората плачат в среда, в която няма позитивно социално взаимодействие, плачът обикновено влошава настроението им, тъй като предизвиква срам.

Плачът е пречистващ

Потискането на емоциите ни прави нещастни. Емоциите, които не са изразени, се впримчват в несъзнаваното, откъдето те оказват отрицателно влияние, което засяга нашето благосъстояние.

Невъзможността да изразим нашия дискомфорт, тъга или чувство на неудовлетвореност, чувството, че трябва да потискаме плача, може да има по-негативен ефект, отколкото просто да дадем свобода на нашите емоции.

Философът Сенека вече го е казал с думите, че „няма по-голяма причина за плача, от тази да не можеш да плачеш“.

Всъщност проучване, проведено в Станфордския университет, установява, че хората, които обикновено потискат своите емоции, реагират прекомерно на натиск и стрес, с по-голямо повишаване на кръвното налягане, отколкото при тревожните хора.

Това ни казва, че това „видимо спокойствие” не е действително добро за нашето психично равновесие.

Напротив, психолози от Университета на Южна Флорида анализират терапевтичните ефекти от плача.

Първото нещо, което откриват, е, че 70% от респондентите твърдят, че плачът е успокояващ. Участниците първоначално са се почувствали тъжни, след това са възстановили равновесието си и значително са подобрили настроението си, като положителният ефект е продължил около 90 минути.

Всъщност, известно е, че плачът се състои от две фази: в първата (когато плачът започне) той има активиращ ефект чрез увеличаване на сърдечната честота, но веднага след това (във втората фаза) последва успокояващ ефект, забавяйки честотата на дишането.

Известно е също, че емоционалните сълзи съдържат високи нива на стрес хормони, което също би могло да обяснили защо са те са полезни и дори пречистващи.

Към това можем да добавим, че когато приключим с плача, нашият ум е по-ясен, така че спокойно можем да анализираме ситуацията от друга гледна точка.

Това е така, защото след него нашите емоции са балансирани и рационалният ни ум е готов да предприеме действие.

Ето защо, следващият път, когато чувствате, че ви се плаче, не възпирайте сълзите си.

Може би това е всичко, от което се нуждаете в този момент, за да възстановите спокойствието си, да видите нещата от различна гледна точка или просто да се освободите от емоциите, които ви задушават.

редактор: Елиза Трайкова

източник: framar.bg