.

Книгата от 1971 година „Новата левица – антииндустриалната революция“ на Айн Ранд предупреждава за множество проблеми, с които се сблъскваме днес в световен мащаб. 

Тя умело успява да свърже надигащите се отново колективистични идеи на марксизма в западните общества с модерните прокоби за екологична катастрофа и използването им за политически цели. 

На вас оставяме нелеката задача да ги свържете с най-модерната криза днес – Ковид-19.

Какво е общото между левичарските идеи за равенство между хората, заплахите за екологична катастрофа, съчетан с призива срещу технологическия прогрес и коронавирус-кризата, която лиши по-голямата част от населението от здрав разум и го парализира физически?

„Неработещата икономика е производна на неработещия ум. Ограничената технология е производна на цензурирания ум.“ – казва пророчески Айн Ранд.

Възможно ли е целта им да е една и съща – всички да бъдем еднакво бедни – икономичеки, умствено и духовно?

Разумът е способност на индивида, която се използва индивидуално. И само тъмните, ирационални чувства, заличаващи ума на индивида, му дават възмажност да се слее, смеси, разтвори в тълпата или племето.

Не е вярно, че разумът и чувствата са несъвместими противоположности, и че чувствата са диви, незнайни, необясними части от човека. Но в това се превръщат чувствата на хора, които не се интересуват от тях, хора, които искат да подчинят разума на емоциите си.

Омразата към разума води до страх от действителността.

След провала на обвинения като: „Капитализмът ще ви докара до просешка тояга“, „Капитализмът води до война“, „Капитализмът води до обща бедност и съсредоточаване на богатството в малко ръце“, левичарите останаха само с „Капитализмът опустошава красотата на природата“. Ето защо човек разбира, че интелектуалната сила на колективистите е мъртва.

Праволинейните марксисти твърдяха, че една-единствена модерна фабрика може да поризведе обувки за целия свят и единствената пречка за това е капитализмът. Когато се сблъскаха с действителността, те заявиха, че е по-добре да ходиш бос.

Днес, левичарите са по-открити в мотивите си: те не искат да превземат заводите, а да унищожат технологията. Но не се променя психологическото проявление: жаждата за власт, тоест жаждата за разрушение.

Обществото не търпи дълго интелектуален вакуум. Нашата култура се приближава към етап, когато всеки може да вземе връх, ако тезите му са достатъчно ирационални. Културният вакуум произвежда собствени рибари в мътни води, който улови риба в най-мътната вода – печели.

Важното за хората не е това дали трябва да притежават пълно виждане за живота, а дали това виждане е истинско или фалшиво. Ако е фалшиво, хората сами се унищожават.

В рамките на един човешки живот две световни войни разрушиха целия цивилизован свят; две могъщи тирании, в СССР и Германия, извършиха такива неописуеми зверства, че мнозинството от хората все още не могат да ги осъзнаят; кървавото управление на дивашката сила се разпространява из планетата. Очевидно политическите идеи на човечеството са дълбоко сгрешени и имат спешна необходимост от ревизия. И при тези обстоятелства да обявиш, че политиката не е предмет на философията, е такава колосална грешка, че може да се сравни само с лекар, който сред епидемията от бубонна чума декларира, че здравето и болестите на хората нямат нищо общо с медицината.

Пасивното примирение с катастрофата не е обичайно за хората. Ако в отчаяно положение едната страна заяви, че нищо не може да направи, и другата предложи възможност за действие, хората ще възприемат действието, дори и да е самоубийствено.

Извращението да наричаш научния прогрес „агресия против природата“ и да искаш универсално робство за хората днес е явно е изложено на показ. 

Политиците разбраха, че в замърсяването има хляб, и активно се заеха с това. За тях замърсяването е безопасен, удобен, „обществено значим“ въпрос, който значи всичко за всички. Няма политик, който би се осмелил да се противопостави на еколозите, защото ще бъде окалян из цялата страна като поддръжник на смога. Неизвестните политици сега стават известни, като предлагат по телевизията „екологични“ реформи. Екологията днес е политическия заместител на думата майка.

Дълбокото значение на екологичния кръстоносен поход е във факта, че е огромна заплаха за човечеството, но не в смисъла, който придават водачите му. Екологията съдържа основната цел на колективистите – оголената омраза към постиженията на хората, което значи: омраза към разума, човека, живота.