.

Почти всички изследвания сочат, че близките отношения между братята и сестрите се отразяват благотворно на здравето им и ги правят по-щастливи.

Според Джошуа Коулман, психолог в Сан Франциско, те обаче се отчуждават и разделят много по-често, отколкото родителите и техните пораснали вече деца. Причината се крие в това, че майките и бащите са по-мотивирани да запазят близостта със своите наследници, страхувайки се от общественото мнение, което обикновено осъжда много остро неразбирателството между тях.

Коулман допълва: „Подобни очаквания към братята и сестрите няма. Никой не следи отблизо техните взаимоотношения, за да ги накара да се чувстват неловко или засрамени, ако те са охладнели. Това означава също така, че нямат мотивация, било то и външна, да работят върху тях.“

Макар отчуждението да събужда негативни чувства, братята и сестрите, които решават да се отдръпнат, твърдят, че се чувстват много по-добре. След като известно време са опитвали да решат проблема, но виждат, че отсрещната страна не може или не желае да положи усилия, те слагат край на отношенията и признават, че са по-спокойни и щастливи.

Има случаи обаче, когато и двете страни не са сигурни дали си струва да продължат да се борят, или е време да прекратят контактите помежду си. В интервю за телевизия CNN психологът дава насоки за братята и сестрите, изправени пред тази трудна дилема.

Кои са най-честите причини за лошите отношения между братя и сестри?

Както повечето от нас знаят, различното отношение на родителите към децата може да ги отдалечи едно от друго. Детето, което усеща, че не е обичано и ценено, предпочита да се откъсне, за да се спаси от негативните си емоции.

Понякога братът или сестрата са подложени на емоционален, физически тормоз от страна на другото дете в семейството. Подобни преживявания в детството могат да оставят траен отпечатък, особено ако жертвата не намира сили да прости.

Друга причина за отчуждението е постоянното съревнование. Често се случва единият да завижда на другия за уменията и постиженията или пък да се чувства застрашен по някакъв начин.

В някои семейства детето първо се отдръпва от родителите си. Ако усети, че братът/ сестрата не е на негова страна и не го разбира, решава да се изолира и от него/ нея.

Каква е първата крачка, която трябва да направи човек, който често е в конфликт с брат или сестра?

Разбира се, първо трябва да положи максимални усилия за запазване на връзката помежду им и да даде възможност на провинилия се да види грешката си и да я поправи. Важно е да обсъди с него от какво се нуждае, да го накара да размишлява върху случилото се и да събуди чувство на емпатия.

Ако ситуацията е нетърпима и братът/ сестрата се чувства засрамен, унизен или постоянно критикуван, може би ще е добре да каже: „Ако искаш да продължим да общуваме, е нужно да се промениш. Смятам, че имам правото да искам това от теб. Сигурно ти също виждаш проблем в мен, върху който трябва да поработя, но все по-често си мисля, че ако не настъпи промяна в нашите отношения, ще бъда принуден да прекъсна връзка с теб, за по-дълъг период от време.“

Несъмнено човек, който упражнява тормоз, не може да се владее и да се въздържа от агресивно или непристойно поведение. В такъв случай е нужна външна намеса – някой, който да определи допустимите граници на свобода в общуването.

Отново подчертавам, че всеки от нас заслужава поне един шанс да се поправи. Ако виновникът покаже, че има желанието и волята да го направи, по-добре другата страна да изчака, преди да предприеме драстични мерки, каквато е раздялата, макар и временна.

Кога си струва човек да се бори за връзката с брат си/ сестра си?

Винаги единият от двамата е по-мотивиран да търси решение на проблемите. Обикновено той е инициаторът – проявява съчувствие, готов е на промени и не се страхува да поема отговорност.

Има смисъл човек да продължи да се бори, ако другият се опитва да разбере грешките си, не заема защитна позиция, обещава да се промени и уважава поставените граници.

Кога е дошъл моментът да се сложи край?

Много е трудно да се отговори на този въпрос, защото по мои наблюдения сме свикнали да се отказваме твърде бързо. Решението дали да продължи да се бори или вече няма смисъл е строго индивидуално.

Преди да се предприеме каквото и да било, човек трябва да помисли добре. Дали не е твърде чувствителен? Дали не е склонен да загърбва приятелства и връзки? Дали не обвинява околните, че го пренебрегват само защото не са съгласни с неговата гледна точка? Дали не се разделя с някого, защото не желае сблъсъци?

Със сигурност е по-добре да се отдръпнем от някого, ако отношенията с него ни карат да се запитаме кои сме всъщност и ако се чувстваме обезличени.

Ако нараненият брат или сестра е предприел всички възможни действия в търсенето на изход от неприятната ситуация, но без успех, може би временната раздяла ще помогне и ще послужи като предупреждение за отсрещната страна.

Колко време е нормално да продължи изпитателният срок?

Истината е, че нито един човек не може да се промени коренно, при това за кратък период от време. Целта е братът и сестрата да се обединят около идеята за промяна и да осъзнаят, че всеки от тях трябва да положи известни усилия. Възможно е провинилият се да не проумява къде е сгрешил и да се нуждае от напътствия.

Бих казал, че ще отнеме поне няколко месеца, през които всеки контакт трябва да завършва с обсъждане. Нараняваният би могъл да каже: „Мислех си, че нещата се получават. Но ти пак ме разстрои, когато зае страната на мама и татко/ когато започна да се съревноваваш с мен.“

Как е най-добре да се прекратят отношенията между братя и сестри, които не се разбират?

Един от вариантите е да каже: „Мисля, че се постарах да ти обясня какви са проблемите помежду ни и че ти дадох възможност за промяна. Очевидно или не можеш, или не желаеш, затова предпочитам да огранича контактите си с теб. Възнамерявам да си дам почивка за известно време.“

Как се чувства човек след раздяла с брат или сестра и как може да се справи с негативните емоции?

Този, който е решил, че прекъсването на отношенията е по-разумно решение, със сигурност изпитва по-слаба болка. Той може дори да е щастлив и облекчен. За съжаление, раздялата му носи и някои негативни емоции, защото братът/ сестрата има и своите положителни качества. Възможно е да се чувства самотен или тъжен поради факта, че един от най-близките му хора не е склонен да се промени.

Още по-неприятно е, ако другите членове на семейството оказват натиск върху него и го молят да промени решението си. Тогава той може да изпита срам или чувство за вина, че е избрал да се отдръпне. В такива случаи съветвам хората да си спомнят колко усилия са положили. Казвам им, че не бива да се срамуват от решението си. Те са дали на провинилия се достатъчно време да осмисли грешките си и да направи опит да ги поправи, така че постъпката им в никакъв случай не може да се определя като егоистична.

Какво да направи, ако раздялата с брата/ сестрата предизвика конфликти с другите членове на семейството?

Тук е важно да се намери баланс – от една страна да прояви разбиране към тях, а от друга, да бъде твърд и да отстоява позицията си. Може да каже на родителите си, че дълго време е обмислял решението. Не бива да се съгласява да поддържа контакт с човека, който го наранява, защото те желаят това.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

източник: psychology.framar.bg