.
Представете си детектив, но не просто разследващ престъпления, а търсещ тайните механизми, които движат самите общества.
Такъв е бил Макс Вебер – немски социолог, историк, икономист и философ, чийто интелект е прорязал пластове на историята, религията, политиката и икономиката, за да разкрие техните дълбоки взаимовръзки.
Роден през 1864 г., Вебер се оказва в бурно време на индустриализация, политически борби и интелектуален фермент.
Неспособен да се ограничи в една дисциплина, той се гмурка в множество области, търсейки обяснение за заобикалящия го свят.
Правителството е организация, която ви продава най-скъпите услуги с най-ниско качество.
Не е вярно, че доброто може да произлезе само от доброто и злото само от злото, а често е точно обратното.
Съдбата на нашето време се характеризира с рационализация и интелектуализация и преди всичко с „разочарованието от света“. Именно върховните и най-възвишени ценности са се оттеглили от обществения живот или в трансценденталното царство на мистичния живот, или в братството на преките и лични човешки отношения.
Причинно-следственият анализ не дава абсолютно никаква ценностна преценка, а ценностната преценка абсолютно не е причинно-следствено обяснение.
Сам за себе си стремежът към печалба, към печалба на пари и към възможно максимална печалба на пари няма нищо общо с капитализма. Този стремеж е съществувал и съществува у келнери, лекари, кочияши, артисти, кокетки, подкупни служители, войници, разбойници, кръстоносци, комарджии и просяци – би могло да се каже: при хора с най-различно обществено положение – и то във всички епохи и всички страни по света, където е имало и продължава да има обективна възможност за неговото съществуване.
И за децата е ясно, че трябва веднъж завинаги да изоставим някои наивни определения и понятия. Страстта за печалба и в най-малка степен не е тъждествена с капитализма, а още по-малко с неговия дух.
Най-голямото достойнство на капитализма се състои в това, че дисциплинира стремежа към собствената изгода.
Парите са най-абстрактното и „безличното“ от всичко това, което съществува в човешкия живот.
Човек вече се отнася към печалбата като към смисъл на живота си, а не като към средство за удовлетворяване на материалните си жизнени потребности.
Богатството е съмнително само като изкушение за мързел и греховни земни удоволствия, такъв е и стремежът към него само ако по-късната цел е безгрижен и весел живот. Но като упражняване на професионалните задължения този стремеж е не само нравствено разрешен, но и препоръчителен.
Пилеенето на време е първият и по същество най-тежък грях. Продължителността на човешкия живот е безкрайно кратка, за да можеш да се „установиш“ в собственото си признание. Разхищаването на времето чрез общителност, лениви приказки, лукс, дори и с повече от необходимия за здравето сън – 6 до 8 часа – е абсолютно осъдително от нравствена гледна точка.
Работата е предписаната от Бога самоцел на живота изобщо.Следователно бездейното съзерцание е безсмислено, а евентуално и направо порочно, особено ако то е за сметка на професионалната работа.
Алчността е стара като човешката история.
Помни, че парите притежават създаваща и плодовита природа. Парите могат да произвеждат пари, новополучените продължават създаването и т.н. Колкото повече притежаваш в наличност, толкова повече те растат чрез оборота, така че ползата от тях непрекъснато се увеличава. Който убие една свиня-майка, той унищожава потомството ѝ до хилядния член. Който загуби петшилингова монета, унищожава всичко, което би могло да се произведе от нея – цели купчини фунт стерлинги.
Помни, че един добър платец е господар на всяка кесия. Известният с точното плащане на уречената дата може по всяко време да вземе назаем парите, от които приятелите му в момента не се нуждаят. Това понякога е от голяма полза. Заедно с прилежността и умереността нищо друго не допринася така за напредването на младия човек, както точността и честността при всичките негови сделки. Затова по-добре не задържай и час повече дължимите пари, та твоите разсърдени приятели да не завържат кесиите си завинаги.
Пази се от това – да смяташ за своя собственост всичко, което притежаваш, и да живееш според притежаваното. Мнозина, които са получили кредит, изпадат в подобна заблуда. За да я предотвратиш, направи точна сметка на всичко, що дължиш, и на онова, което получаваш. Ако си направиш труда да се взреш в дреболиите, това би ти донесло следния положителен ефект: ше забележиш как уж незначителни разходи водят до изхарчване на огромни суми – така ще установиш какво може да бъде спестено и колко ще бъде спестено в бъдеще.
Вероятно Бог оставя толкова много хора в бедност, защото смята, че те не са дорасли за изкушението, което носи със себе си богатството. Защото най-често то изгонва религията от човешката душа.
Възможното не може да бъде достигнато, ако в света отново и отново хората не са се стремели към невъзможното.
Всяко отделно действие и животът като цяло (ако не се превърне в природна случка, а се води съзнателно) означава поредица от най-дълбоки решения, чрез които душата избира своята съдба, смисъла на своята дейност и съществуване.
Има мъже, които превъзхождат жените с красноречието си, но нито един мъж не притежава красноречието на женските очи.
Изключително трогателно е, когато един зрял човек – без значение дали е стар или млад на години – осъзнава отговорността със сърце и душа. След това той действа, като следва етика на отговорност и някъде достига точката, в която казва: „Ето ме тук; Не мога да направя нищо друго“. Това е нещо наистина човешко и вълнуващо. И всеки от нас, който не е духовно мъртъв, трябва да осъзнае възможността някога да се окаже в това положение.