Книгата „Изповеди. 101 х 31“ на Иван Сарандев е единствената засега у нас: уникална по замисъл и осъществяване. Авторът е събрал отговорите на 101 български писатели на 31 въпроса, за да ни въведе в техния граждански и творчески свят.
Анкетирани са представители на писатели от всички поколения след Освобожданието – от Иван Вазов и Алеко Константинов до наши дни.
Това е книга-откритие, книга-откровение, запечатала за поколенията колективния образ на българския писател; книга, събрала в себе си житейския опит, мислите, чувствата и интелектуалните прозрения на българския писател за 100 години.
Книга, която е възможна само веднъж на 100 години.
Днес ви представяме Станка Пенчева /1929-2014/:
Родена в Сливен. Завършва гимназия в родния си град и руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. За пръв път печата стихотворения във в. „Литературен фронт“ през 1947 г. Първата й стихосбирка – „Пълнолетие“ излиза през 1952 г.
Коя краска предпочитате?
На младини – зелено, сега – лилаво.
Коя е любимата ви миризма?
На косено сено, на здравец.
Кое цвете според вас е най-красиво?
Всички до едно.
Кое животно ви е най-симпатично?
Кучето, пандата.
Коя краска на очи и коси предпочитате?
За мъже – чернооки и чернокоси; за жени – руси, зеленооки.
Коя е според вас най-ценната добродетел?
Добротата.
Кой порок мразите най-много?
Пиянството; ако става дума за недостатък – липсата на чувство за достойнство.
Кое е вашето любимо занятие?
Четенето.
Кое развлечение ви е най-приятно?
Да съм сред природата.
Кое е според вас идеалът на земното щастие?
Да са щастливи тези, които обичаш.
Коя съдба ви се вижда най-вече за оплакване?
Самотната старост.
Може ли да попита човек на колко сте години?
Може: на 64.
Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрали сама?
Не мога да си представя друго освен това, което нося. Подхожда ми.
Кой е бил най-хубавият момент в живота ви?
Раждането на внука ми.
Кое бил най-печалният, най-тежкият?
Смъртта на майка ми, на мъжа ми.
Коя е вашата най-голяма надежда?
Че рано или късно човекът ще усети нуждата от любов и от разум.
Вярвате ли в приятелството?
Категорично да.
Кой е за вас най-приятният момент през деня?
Утрото, когато съм здрава и ми предстои работа.
Коя историческа личност ви е най-симпатична?
Левски.
Коя личност от роман или театър?
Не бих могла да кажа. Пречи ми професионалното отношение.
В коя страна бихте предпочитали да живеете?
Уви, пак България…
Кой писател предпочитате?
Много са, но повечето са прозаици.
Кой живописец?
Рембранд.
Кой композитор?
Вивалди, Дебюси.
Какъв девиз бихте си избрали, ако би трябвало да имате такъв?
„Не унижавай!“
Кое е според вас шедьовърът на природата?
Цветята, птиците, кристалите.
От кое място сте запазили най-приятен спомен?
От чифлика на баща ми, където съм израсла и където съм била най-безоблачно щастлива.
Кое ястие обичате най-много?
Зрял фасул яхния с люта чушка!
Предпочитате ли твърдо или меко легло?
Не прекалено меко, удобно.
Кой чужд народ ви е симпатичен?
Като че ли руският: там имам най-много приятели и най не се чувствам в чужбина. Няма народ, който да ми е несимпатичен.
Напишете една от вашите мисли или цитат, смисъла на който одобрявате.
Финалът на едно старо стихотворение:
Ако на тоя свят
са вземали от тебе –
значи си богат.
А взелият е беден.
02.05.1993 г.
из: Иван Сарандев „Изповеди 101 х 31“
Вижте още: Цената на доверието – СТАНКА ПЕНЧЕВА
