.

Полярността между новото и старото знание води дотам, че в света на разума съществува само относително правилното. Перспективата от птичия полет беше заменена от перспективата на жабата.

Растението живее, без да знае за това. Животното живее и знае за това. Човек се удивлява на своя живот и задава въпроси. Той може само да вярва в правилността на своя отговор и в това отношение не съществува дори и малка разлика между Аристотел и последния дивак.

„Човечеството“ няма никаква цел, никаква идея, никакъв план, също както няма цел и при видовете на пепарудите и орхидеите. „Човечество“ – това е празна дума.

Великите личности по-скоро рушат, отколкото създават.

Барутът и книгопечатането са явления от една величина.

Загивайки, културата се превръща в цивилизация.

Истинско е само това, което е вечно.

Само виждайки други форми на живот, може да осъзнаеш своя собствен.

Всяко същество възприема друго същество и неговата съдба само съотнесени с него самото.

Дори и хубавата мисъл има малка стойност, ако се изказва от плосък човек.

Световната история – това е историята на градския човек.

Произведенията на изкуството са нещо безкрайно, което обхваща в себе си целия свят. Произведенията на изкуството също имат душа.

В древни времена жената изпълнявала ролята на ясновидка, не защото може да предугажда бъдещето, а защото самата тя е това бъдеще.

Свещеникът е тълкувател, а жената – оракул. Самото време говори чрез нея.

Основните чувства в религията са не омразата и любовта, а страхът и любовта.

Омразата и страхът се различават така както времето и пространството, кръвта и окото, ритъмът и напрегнатостта, героизмът и святостта.

Свободно мислене, неосновано върху нищо, не съществува.

Наричаме религия бодърстването на живия организъм в тези моменти, когато то преодолява, побеждава, отрицава и дори унищожава съществуването.

Християнството на Толстой беше недоразумение. Той говореше за Христос, а имаше предвид Маркс.

Социализмът – въпреки външните илюзии – съвсем не е система за милосърдие, хуманност, мир и грижи, а система на волята за власт. Всичко останало е самоизмама.

Любовта предполага създаване на мислен световен ред, в който има стабилност.

Най-чистият символ на съгласие, което е преодоляло езика, представлява стара селска съпружеска двойка, която седи вечер в дома си и беседва мълчаливо.

Истинските приятели се разбират без излишни думи, искрената вяра може да мине въобще без думи – само да мълчи.

Не можеш да познаеш реалния живот. Можеш само да го изживееш.

Можеш да бъдеш герой или светец. По средата е не мъдростта, а рутинноста.

Освалд Шпенглер (1880-1936) е германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.

Особено силно влияние върху него оказват идеите и творчеството на Фридрих Ницше.

Според Шпенглер историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.

Освалд Шпенглер е вдъхновил многобройни автори: Томас Ман, Емил Чоран, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн, Реймон Арон, Арнолд Тойнби и други.