.
Полярността между новото и старото знание води дотам, че в света на разума съществува само относително правилното. Перспективата от птичия полет беше заменена от перспективата на жабата.
Растението живее, без да знае за това. Животното живее и знае за това. Човек се удивлява на своя живот и задава въпроси. Той може само да вярва в правилността на своя отговор и в това отношение не съществува дори и малка разлика между Аристотел и последния дивак.
„Човечеството“ няма никаква цел, никаква идея, никакъв план, също както няма цел и при видовете на пепарудите и орхидеите. „Човечество“ – това е празна дума.
Великите личности по-скоро рушат, отколкото създават.
Барутът и книгопечатането са явления от една величина.
Загивайки, културата се превръща в цивилизация.
Истинско е само това, което е вечно.
Само виждайки други форми на живот, може да осъзнаеш своя собствен.
Всяко същество възприема друго същество и неговата съдба само съотнесени с него самото.
Дори и хубавата мисъл има малка стойност, ако се изказва от плосък човек.
Световната история – това е историята на градския човек.
Произведенията на изкуството са нещо безкрайно, което обхваща в себе си целия свят. Произведенията на изкуството също имат душа.
В древни времена жената изпълнявала ролята на ясновидка, не защото може да предугажда бъдещето, а защото самата тя е това бъдеще.
Свещеникът е тълкувател, а жената – оракул. Самото време говори чрез нея.
Основните чувства в религията са не омразата и любовта, а страхът и любовта.
Омразата и страхът се различават така както времето и пространството, кръвта и окото, ритъмът и напрегнатостта, героизмът и святостта.
Свободно мислене, неосновано върху нищо, не съществува.
Наричаме религия бодърстването на живия организъм в тези моменти, когато то преодолява, побеждава, отрицава и дори унищожава съществуването.
Християнството на Толстой беше недоразумение. Той говореше за Христос, а имаше предвид Маркс.
Социализмът – въпреки външните илюзии – съвсем не е система за милосърдие, хуманност, мир и грижи, а система на волята за власт. Всичко останало е самоизмама.
Любовта предполага създаване на мислен световен ред, в който има стабилност.
Най-чистият символ на съгласие, което е преодоляло езика, представлява стара селска съпружеска двойка, която седи вечер в дома си и беседва мълчаливо.
Истинските приятели се разбират без излишни думи, искрената вяра може да мине въобще без думи – само да мълчи.
Не можеш да познаеш реалния живот. Можеш само да го изживееш.
Можеш да бъдеш герой или светец. По средата е не мъдростта, а рутинноста.
Освалд Шпенглер (1880-1936) е германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.
Особено силно влияние върху него оказват идеите и творчеството на Фридрих Ницше.
Според Шпенглер историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.
Освалд Шпенглер е вдъхновил многобройни автори: Томас Ман, Емил Чоран, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн, Реймон Арон, Арнолд Тойнби и други.