По-голямата част от хората прекарват живота си в тихо отчаяние. Ентусиазмът и радостта от живота са привилегия на малцина избрани и то основно в ранната детска и пубертетната възраст.
Последващото съществуване на човешкото същество минава под тежестта на разочарованието, гнева и липсата на смисъл. Всичко друго, освен да играеш сносно ролите, в които са те натикали, губи значение. Самият ти губиш значение. Наместваш се в някаква дупка като животинче, което търси къде да се скрие и настоятелно наричаш това „спокойствие и сигурност“.
Ако пък случайно съзреш нейде нотки на ентусиазъм, решаваш да го наречеш „амбициозност“ и строго да го осъдиш.
Повсеместно всички или упражняват професия, която мразят, или пък работят за хора, които мразят, естествено, в среда, която мразят. Колко от нас действително обичат работата си и следват истинското си предназначение на тази планета?
Затова пък всички следваме неумолимия закон да създадем семейство, в което отглеждаме поколение, нещастно като нас самите и през по-голямата част от живота си изпитваме истинска неприязън към спътника в живота си.
Реално погледнато хората се обичат през първите две-три години от връзката си и евентуално, ако успеят да доживеят до старини – в последните си няколко години, тъй като не им остава голям избор, а и заради силата на съвместните спомени. Всичкото останало време, което прекарват заедно е изпълнено със съмнения, взаимно раздразнение, излъгани очаквания и несподелени мисли и чувства.
Когато избираме да прекараме живота си с даден човек, се предполага, че той би трябвало да е най-близкото ни същество на земята, най-близкият измежду всичките й обитатели.
На практика обаче, хората свързват живота си според всякакви други критерии, но не и според този. Ако вашият живот не е съвкупност от лъжи и интриги, скрити, къде добре, къде зле, зад фасадна почтеност, то сте един от малкото късметлии. Или вероятно лъжете себе си.
И тук се намесва позитивната психология, за да се опита да вдъхне малко кураж и воля за живот у населението, бомбандирайки празното ни съзнание с въздействащи послания за това как трябва да намерим себе си, да опознаем истинската си същност т.н.
Интересно, ако досега не знаете кой сте, извън ролите, наложени ви от външния свят, които играете нескопосано, как изведнъж ще се себеоткриете и целият ви свят ще се промени?!
„Ако не можеш да промениш случващото се, промени нагласата си към него“ – звучи много мъдро, но ако досега не си имал мъдростта да имплантираш това велико откритие в живота си, как изведнъж ще промениш нагласата си и ще се изпълниш с безбрежно спокойствие и блаженство?
По-голямата част от нас дори не са си направили труда да се подпишат в присъствената книга на света. Ако наблюдаваш повечето хора става невъзможно да ги различиш един от друг.
„Повечето хора прекарват живота си в тихо отчаяние. Тъй нареченото смирение всъщност е непреодолимо отчаяние. Привично, макар неосъзнато отчаяние, се крие дори в игрите и развлеченията на хората. В тях няма забава, понеже ги предшества труд. А мъдростта не допуска отчаяни постъпки.“ е казал Торо още в средата на 19 век.
Опровергайте го!
автор: Катерина Петрова