Последното изкушение на Христос и Скорсезе

.

„Последното изкушение на Христос“ е филм от 1988 година на режисьора Мартин Скорсезе, по сценарий на Пол Шрьодер. Филмът е адаптация на романа от 1955 г. на Никос Казандзакис със същото име.

Романът на Никос Казандзакис „Последното изкушение на Христос“ е публикуван за първи път на английски език през 1960 година.

Светият синод на гръцката православна църква в Атина иска да спре разпространението му в Гърция, като се посочва, че романът, който е вдъхновен от теориите на Фройд и историческия материализъм, изкривява Евангелието и Божията фигура – нещо грубо, вулгарно и богохулно.

И. А. Ричардс твърди, че Казандзакис в „Последното изкушение на Христос“ се опитва да възвърне ценностите на ранното християнство като любов, братство, смирение и самоотричане.

Според П. Бийн идеята на романа е, че всеки човек (включително и Исус) съчетава в себе си и доброто, и лошото; и омразата и любовта. Психологически здравият човек не пренебрегва или погребва злото в себе си. Вместо това той го пренасочва към служба на доброто.

Централната теза на книгата е, че Исус, въпреки че е освободен от греха, все още е бил подложен на страх, съмнение, депресия, нежелание и похот.

Казандзакис твърди в предговора на романа, че като се изправи пред всички слабости на човека, Исус се затруднява да изпълни Божията воля, без да се предаде на изкушенията на плътта.

Романът развива аргумента, че ако Исус се поддаде на такова изкушение, особено на възможността да се спаси от кръста, животът му не би бил по-ценен от този, на който и да е друг философ.

Когато Никос Казандзакис публикува „Последното изкушение на Христос“ през 1955 г., Католическата църква забранява романа, а Гръцката православна църква отлъчва автора. Над 30 години по-късно екранизацията също е посрещната на нож.

Един от протестите в Америка е организиран от религиозна радиостанция, която събира 600 демонстранти, обграждащи сградата на MCA – дъщерна компания на продуцентското студио Universal, а отделно евангелистът Бил Брайт предлага да купи негатива на филма от Universal, за да го унищожи.

На 22 октомври 1988 г. една интегристка католическа група опожарява парижкия театър „Свети Мишел“, докато показва филма.

Малко след полунощ, запалително устройство се запалва под седалката в по-малко наблюдаваната подземна стая, където се показва друг филм. Запалителното устройство се състои от заряд от калиев хлорат, задействан от флакон, съдържащ сярна киселина.

Нападението ранява тринадесет души, четири от които са с тежки изгаряния. Театърът „Свети Мишел“ е силно повреден и е отворен три години по-късно след възстановяването.

Парижкият архиепископ Жан-Мари Кардинал Лъстигер (преди това осъдил филма, без да го е видял) осъжда атаката, като нарича извършителите „врагове на Христос“.

През 2011 г. известният журналист Ричард Шикъл интервюира Мартин Скорсезе, самият израснал с религиозните ценности на католицизма, за филма му „Последното изкушение на Христос“, като двамата разговарят за идеята, която е вложил в него, както и за отношението му към последвалите бурни реакции.

– Когато гледах „Последното изкушение на Христос“ за пръв път, не можах да го възприема много лесно. Имам предвид, че съм роден и отгледан като атеист.

– В началото на 80-те години беше назрял моментът просто да се покаже какво в действителност е представлявал Исус, какво е казал и какво е искал: а именно, състрадание и любов. Да се покаже всичко това, без заобикалки. И да се направи по такъв начин, че публиката да се почувства провокирана и ангажирана.

Изкупваш греховете си у дома и по улиците, а не в църквата. Греховете, които трябва да изкупиш, са извършени срещу хората. Не можеш да го направиш, като ходиш на църква всяка неделя.

Хората много често си мислят: „Ще отида на църква в неделя и всичко ще бъде наред“. Знаят, че Исус е страдал, но не се питат наистина за какво е било това страдание. 

Затова се смутих, когато „Последното изкушение на Христос“ излезе по екраните и хората започнаха да твърдят, че вреди на вярата им. Никога не съм искал да навредя на вярата на никого. Ако имаш вяра, това е нещо хубаво.

Дали самият аз имам, или нямам вяра, е въпрос на непрестанна борба. Но има разлика между вярата и духовната еволюция – голяма разлика.

Вярата – един определен вид вяра – е опасно нещо. Ако носиш вярата в сърцето си и тя се отразява положително на начина, по който се отнасяш с хората около себе си, това е страхотно.

Исус е живял на този свят. Не е живял в храма. Нито в църквата. Живял е на света. Живял е на улицата. Той е символ на човешкият живот. Той умира.

– Според мен в основния конфликт във филма има нещо, от което ти спира дъхът. Но знам, че идеята за това не е била твоя.

– Идеята е на Никос Казандзакис – цялата история е негова. Идеята на Казандзакис, която е прекрасна, е как дарът на живота е дар от Бога, така че той се изкушава – и това е върховното изкушение – да стане като нас и да живее обикновен живот.

Разбира се, идеята е как Исус е изцяло Бог и изцяло човек. Такава е догмата и такъв е начинът, по който подходих и аз към филма. 

Мисля си, че ако Бог е далеч от нас, изобразен на някакво парче дърво или стъклопис, много хора не тълкуват правилно тези образи. 

И точно с това се занимава Казандзакис според мен: ако Христос е Бог, но в същото време е човек, къде е саможертвата? Къде е моментът, в който той казва: „Предизвиках хаос навсякъде и сега ще ме бичуват и ще ме разпънат на кръст, а аз не искам да се случва това“?

Бог лесно можеше да каже: „Това няма да е проблем. Аз знам какво се случва след смъртта и знам какво става с болката“. Но като човешко същество, Христос е трябвало да вземе това решение сам.

– Според мен този момент се случва в сцената, в която Харви Кайтел в ролята на Юда пита Христос какво ще постигне с това мъченичество. Мисля, че тази сцена е фантастична.

– Тази сцена наистина работи прекрасно според мен – Исус и Юда в житницата, Исус се обръща към него и му казва: „Снощи ми се яви пророк Исая“. И Юда го пита: „И какво ти каза?“. Което само по себе си е донякъде комично – те живеят в свят, където наистина се случва пророк Исая да им се явява посред нощ. Или Яков се бори с ангела. 

И Исус му отговаря: „Аз трябва да бъда Божият Агнец и да бъда пожертван. Ще ме разпънат на кръст.“

А Юда, който през цялото време следва Исус и си мисли, че той ще поведе революция, го поглежда и го пита: „И каква полза ще има от това“. Буквално му казва това. „Каква полза ще има за нас, ако те убият?“

– Това ми се струва много добър въпрос.

– Точно така. Значи, Юда говори от името на всички ни. Какво означава тази саможертва в крайна сметка? Това бяха въпроси, които бяха много съблазнителни за мен. Не мога да се сетя за друга дума, с която да ги определя. Идеята ми се стори страхотна. Не твърдя, че съм я представил по най-добрия възможен начин.

Точно това ми беше особено интересно в книгата на Казандзакис – фактът, че Юда е едва ли не добрият герой. Цялата идея за това, че Юда е ключов играч – защото, ако трябва да има саможертва и да се случи това изключително изкупление, значи, всички около Исус поначало са били част от предварителния план.

Никой не бива да бъде обвиняван или прокълнат – всичко ще се случи така, както е трябвало да се случи. И между другото, Юда, ти ще трябва да поемеш вината.

Той е единственият, на когото Исус може да има доверие – и затова именно той трябва да го предаде. И Исус трябва да го накара да разбере, че ще остане прокълнат до края на вечността като най-лошия човек в историята на човечеството.

А освен това го има и целият въпрос за разпъването на кръст, който предполага някакво приемане на смъртта. Защото да, той е бил Бог. Така че не е имало страдание и проблем.

Но ако освен това е бил и човек, човекът страда и се страхува от смъртта. Как се решава такъв проблем? Ако имаш човешко тяло, как се справяш с човешките желания и чувства?

– В началото на филма той определено приема с неохота мисълта за това, че е нещо друго освен човек, нали?

– Точно така. Това също ми се стори интересно – и също е идея на Казандзакис – историята за това, че Бог бавно и постепенно му разкрива своя план. Човек може да го погледне отстрани и да си каже: „Е, този човек просто бавно и постепенно полудява“-

– Не се съмнявам, че от всичките ти филми за този ти е било най-трудно да влезеш в кабинета на директора на студиото и да кажеш: „Ето това искам да направя“.

Бари Дилър ме попита защо икам да снимам този филм. Бяхме в един хотел в Ню Йорк. И аз му казах: „Защото искам да разбера Исус по-добре“. Той се усмихна и кимна: „Добре“. И известно време ме подкрепяше.

Но в някакъв момент ми каза: „Марти, действителността е такава, че киносалоните в САЩ няма да искат да прожектират този филм. Съжалявам, но ще се наложи да прекратя проекта, защото ако похарчим 18 милиона долара за един филм, ще трябва да го прожектираме някъде.“

Тогава си казах, че ще трябва да го направя за 5 милиона. 

– Интересува ме, разбира се, и разгорещеният скандал, който избухна след премиерата на филма. Сигурно си предполагал, че ще предизвика противоречива реакция. Но беше ли подготвен за такъв скандал? Спомням си, че когато отидох да го гледам, пред киното протестираха намръщени католици с разпятия и плакати с агресивни лозунги.

– Изобщо не очаквах това. Мислех си, че ще има хора, които ще бъдат напълно против този филм. Но освен това си мислех, че ще предизвика здравословна дискусия.

– Наистина ли? Нещо толкова възпитано?

– Да се замислим за природата на Исус и за това какво представлява Исус в нашия живот и в света и каква е същината на християнството. Не знам какъв е отговорът, но нека да поговорим и да погледнем в себе си, за да видим как живеем.

– Не се сещам за друг филм, за който да е било по-малко сигурно, че ще бъде гарантиран касов успех…

– Аз се надявах достатъчно хора да се поинтересуват от него, за да излезем на нула. Нищо повече. Но години след това бях затънал в дългове. Но не съм направил филма, за да спечеля пари. Направих го, защото изгарях от желание да го направя.

– Сигурен съм в това.

– Очаквах някаква критика. Но очаквах да бъде интелигентна. Очаквах да се получат дискусия и диалог.

– Не и в Америка, приятелю.

– Беше изумително.

– Тогава си бил в самото начало на периода, в който се намираме в момента. Фундаменталистите – както католици, така и протестанти – вече са набирали сила.

– Естествено, филмът беше анатемосан от църквата и те изпратиха своето войнство да се сражава срещу него, така да се каже.

Мисля, че ключът към всичко това, са отношенията между Исус и Юда. Защо е направил това, което е направил?

За трийсет сребърника? Трийсет сребърника не са нищо. Той не го е направил за пари. Имало е нещо друго. И това води до темата за верността и приятелството.

Особено момента, където Исус казва: „О, и между другото, аз олицетворявам спасението, така че ти ще трябва да олицетворяваш обратното на това до края на вечността“.

– До края на вечността.

– До края на вечността. Ти ще бъдеш този, за когото ще твърдят, че се е обесил. И Данте ще ти отреди специално място в ада. Забележителна история.

Знаеш ли, гледал съм някои откъси от филма по телевизията, наколко пъти. Може би някой ден ще си го пусна целия. Нямам никакви лоши спомени за този филм. 

Просто след като излезе по екраните и се разрази целият този скандал, всичко се превърна в някакъв кошмар. Нямаше нищо, което да мога да кажа или да направя, за да го защитя. 

Но освен това и нямаше как да ме разколебаят, защото вярвах в онова, което бях направил.

из „Разговори със Скорсезе“, Ричард Шикъл