.
Фарук Булсара се ражда на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар – тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания, в иранско семейство.
Фреди започва да свири на пиано на 7 години и получава основното си и средно образование в Индия – в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон.
В училище постоянно го тормозят заради необикновената му външност и говор.
Без да получи одобрение от родителите си той постъпва в колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно използва при създаването на герба на Queen.
Като дете Фреди слуша много индийска музика, а след като се премества в Англия, става фен на певци като Арета Франклин, Елвис Пресли и на групи като The Rolling Stones, The Beatles, Led Zeppelin.
Голямо музикално вдъхновение за него е и Лайза Минели.
Състудент запознава Меркюри с музикантите от група Smile – Брайън Мей и Роджър Тейлър, които по-късно сформират Queen.
Извън сцената Меркюри открито говори за бисексуалността си, но не говори публично за връзките си и не обича да дава интервюта.
Също така води охолен живот – обича шампанското и да колекционира произведения на изкуството и е маниак на тема котки – има общо 8.
Фреди Меркюри е само на 45 години, когато умира от бронхиална пневмония, вследствие на усложнения от СПИН.
Завещава част от богатството и дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, до днес нейна собственост.
Останалия дял оставя на сестра си и на част от домашния си персонал.
Фреди Меркюри е човек, който е трудно да бъде описан с думи, но определено правилните думи за него биха били – творец, променил революционно музикалната световна сцена.
О, аз не съм създаден за рая! Не, не искам да отида в него. Адът е много по-добра възможност. Представете си всички онези интересни хора, които човек може да срещне там.
Няма да бъда рок звезда. Ще бъда легенда.
Успехът ми донесе това, че целият свят ме идолизира и спечелих милиони. Той обаче ми попречи да намеря единственото нещо, от което всички се нуждаем – една любяща, трайна връзка. За мен любовта е като руска рулетка.
Романтик съм, но наистина изграждам стена около себе си, така че е трудно на хората да влязат и да опознаят истинското ми аз.
На сцената съм екстровертен, но какъв съм в живота е друга история.
Когато имам връзка, винаги участвам в нея с цялото си сърце. Не съм привърженик на половинчатите мерки и на компромисите. Просто не мога да понасям никакви компромиси. Раздавам се целия, защото съм си такъв. Опитвам се да се сдържам, когато някой ме привлича, но просто не мога да контролирам любовта и тя се развихря. Твърде бързо се включвам и накрая винаги се оказвам наранен. Може би просто привличам неподходящите хора? Целият съм в белези. Но не мога иначе, понеже съм мек по душа.
Прекаляването е част от природата ми. Обикновеността е болест. Силно се нуждая от усещането за опасност и вълнение. Никога не се боя да рискувам.
В младостта си, когато бях беден, спестявах всичките си пари за една-две седмици. След това ги изхарчвах за един ден – с голямо удоволствие.
Истинският талант винаги си пробива път.
Съвременното изкуство е точно като жените – никога няма да му се насладите, ако се опитате да го разберете.
Какво има да се каже в моя защита?
Унищожаваме любовта,
по свой си начин,
никога не изслушваме докрая,
никога не отразяваме истината,
като преминаваща песен,
любовта е тук и след това изчезва.
Като умра, искам да ме помнят като музикант със стойност и присъствие.
