SHRINE е едноличен музикален акт, зад който стои Христо Господинов. Проектът стартира през есента на 2003-та, когато след няколко години работа с различни акустични инструменти, той се насочва към семплиране и звуков синтез, и започва да се занимава с компютърна музика.

Под силното влияние на дарк ембиънт сцената от средата и края на 90-те започва да работи стилово в същата посока. Експериментира с различни типове звук, вариращи от звуков синтез до полеви записи и музикални инструменти, но признава, че любимото му нещо е да смесва природни звуци със звуци от машини.

Издавал е музика за едни от най-култовите лейбъли в жанра – Cyclic Law и Drone Records, в България е работил с Corvus Records и с Amek, а наскоро беше поканен да се присъедини и към семейството на най-актуалния издател на дарк ембиънт в момента – Cryo Chamber. Бил е участник в деветото издание на най-престижния фестивал за дарк ембиънт – Phobos, провеждан всяка година във Вупертал, Германия.

За начало, ще ми разкажеш ли за новия си седми студиен албум?

Албумът се нарича „Quintessence“ и е композиран и записан през 2017 и 2018 година, и смесен и мастериран през пролетта на 2019. Както повечето ми издания, така и това е започнато без конкретна концепция в началото, а само и единствено със звук, първоначално необвързан с никакви идеи.

В предишни интервюта често са ми задавали въпроса какво ме вдъхновява, но при мен нещата рядко работят така. През повечето време нямам никакво конкретно вдъхновение освен желанието да експериментирам със звук.

Разбира се с напредването на работата музиката започва да „говори“ сама за себе си и в даден момент се ражда някаква идея, първоначално смътна, а после все по-ярка.

„Quintessence“ е посветен на стихиите, на четирите класически градивни елемента на вселената според философските традиции на древността, плюс така наречения Пети Елемент, който има различни имена в различните култури, но в Западната традиция е познат като „Quintessence“, или „същност“.

В моя случай, тази същност е абиогенезата, или самият органичен живот като крайна цел на хаоса. Имената на първите четири композиции са на древногръцки език, но с латинско изписване. Така са едновременно и езотерични, и разбираеми.

Идеята за подобна концепция дойде от втория трак в албума („Hydor“,“Вода“), който е и най-старият. Той реално беше създаден през 2017-та като „пълнеж“ за сета ми на Phobos IX в Германия, без име или идея, и по-късно беше обявен като „untitled unreleased track“ в репортажите от събитието.

Самото парче съдържа доста аудио семпли от движеща се вода и съответно по време на подготовката на мултимедията за концерта го пакетирах с подобни видео кадри. Няколко месеца по-късно, когато вече имах работни варианти и на някои от останалите парчета, реших, че този трак ще бъде основата на някаква нова творба, която евентуално ще е посветена на стихиите.

А би ли споменал накратко и нещо интересно за предишните си издания? Имаш ли любим албум?

Преди „Quintessence“ SHRINE има издадени още 6 дългосвирещи албума, първият от които дигитален (но по-късно преиздаден на касета), а останалите 5 на компакт диск.

Освен тях има и една 7 инчова грамофонна плоча, и едно сплит издание с финландския артист Lingua Fungi.

Темите на изданията варират от напълно абстрактни, до съвсем конкретни. Засега само при две от изданията темата е била водеща, тоест била е предварително решена, преди да започне работа по музиката.

Аудио продукцията винаги е изцяло моя, но въпреки това разликата в саунда между старите и новите неща е голяма. Все пак аудио инженеринга не е нещо, което може да се овладее само за година-две, особено ако учиш сам, на принципа проба-грешка.

Любим албум? В чисто музикално отношение харесвам абсолютно всички и няма такъв, който с течение на времето да е престанал да ми бъде интересен като композиция. Предполагам това се дължи на факта, че започнах да се занимавам с авторска музика доста късно, след 27-годишна възраст. Обикновено артистите, които започват много млади в последствие мразят ранното си творчество, намирайки го за банално.

Но що се касае до тематиката на музиката ми, то да, имам фаворит – „Celestial Fire“ от 2018-та. Просто темата на този албум за мен е далеч по-интересна в сравнение с всички останали.

Кой момент от творческия процес обичаш повече – създаването или споделянето?

Определено създаването. Споделянето също има своята тръпка, но тя не е толкова силна, а и освен това е някак мимолетна, отминава прекалено бързо. Тръпката на създаването е много по-силна и продължителна.

Аз лично съм склонен да работя много дълго време над дадена идея, докато не я превърна в перфекция (от моя гледна точка в дадения момент). И през цялото време това, над което работя, не спира да ме вълнува.

Често се случва да изоставям дадени композиции след като реша, че не са достатъчно добри, но това не означава, че докато съм работил над тях не ми е било интересно.

Не съм убеден, че споделянето е творчески процес, поне от гледна точка на композитора. Предполагам за хората в някои сфери споделянето може да бъде истинско изкуство, но за мен не е така. Плюс това лично за себе си знам, че не съм добър в това (да споделям творчество) и съответно не изгарям от желание да се занимавам с него. Затова и работя с издатели, които да свършат по-голямата част от необходимото. Като цяло нямам желание да издавам и промотирам сам себе си.

До каква степен издателите ти се намесват в творческия процес?

Различно при различните издатели. Досега абсолютна свобода ми е била предоставена единствено от Cyclic Law Records. Този лейбъл винаги ме е оставял да правя буквално каквото искам и със звука, и с артуърка, и с промоцията и разпространението на изданията от моя страна.

В интерес на истината, нямам спомен да съм правил промени в самата музика заради издател, дори и в самото начало на музикалната ми дейност.

В момента едва ли бих направил такъв компромис, но и не мисля, че на този етап някой би поискал това от мен.

Най-голямо е било влиянието на издателите ми по отношение на артуърка и визуализацията на дадено издание. Спомням си, че Mirakelmusic, които вече не съществуват, навремето ме помолиха да променя логото, което бях подготвил за изданието ми при тях. Много по-късно, когато Амеk преиздадоха същото това нещо на касета, решихме, че ще има нов артуърк, но преминахме през няколко съвсем различни варианти, докато всички бъдем доволни.

За кориците на двата диска издадени от Corvus Records не съм имал каквото и да е участие, те са изцяло идея и изпълнение на лейбъла. А визията на новия албум, „Quintessence“, реално е колаборация между мен и настоящия ми издател, Cryo Chamber – направихме артуърка заедно и резултатът е прекрасен.

Артистите не изпитват нужда да обясняват творчеството си. И все пак защо правиш това, което правиш?

Краткият отговор би бил „за удоволствие“, но предполагам, че може да се обясни и по-добре. Всеки човек има нужда от някаква цел, която да го занимава и мотивира, и аз просто съм намерил своето нещо – това, в което съм добър. Музикалният талант е част от семейството ми поне пет поколения назад, а вероятно и повече. Но докато въпросните ми роднини са били точно музиканти, аз не се определям като музикант, а по-скоро като композитор.

Дълго време съм свирил на най-различни инструменти, но никога не съм се чувствал достатъчно добър с някой от тях, а и никога не ме е вълнувало да напредна с даден инструмент като техника на свирене. Самата музика и ефектът й върху ума е това, което ме вълнува, а не добрата техника или перфектното владеене на даден инструмент.

Предполагам, че на много хора не им е ясно как е възможно да се съзададе прекрасна музика, без музикантът да владее използваните инструменти достатъчно добре, но технологията отдавна ни е предоставила всякакви решения. На този етап не е необходимо да имаш нито каквото и да е познание по музикална теория, нито добро владеене на даден инструмент.

Разбира се, тези неща биха били от полза, но за разлика от миналото сега те не са задължителни и можеш да постигнеш страхотни резултати и без тях.

Единственото, което има значение е да познаваш достатъчно добре техническата среда, в която създаваш музиката си и нейните възможности. Трябва да си наясно как да я използваш, за да превърнеш музикалните си идеи в реалност по възможно най-добрия начин. Оттам нататък всичко зависи от таланта и въображението ти.

Стилът музика, в който твориш може да бъде наречен „гмуркане в дълбоките води на неосъзнатото“. Мрачно място ли е неосъзнатото и до колко може да се освети? Защо харесваш точно това?

Не мисля, че „неосъзнат“ е правилният термин. „Абстрактен“ да, но не и неосъзнат.

Афинитетът на даден човек към даден тип музика е предварително програмиран. Дълго време може да е непроявен, но е там и чака времето си. Напълно възможно е любимият ти стил музика изобщо да не е измислен все още. Но когато най-накрая попаднеш на него, веднага разбираш, че е точно това.

Когато бях доста по-млад, си мислех, че музикалните предпочитания на хората зависят от нивото им на интелигентност. Бях напълно убеден, че само ниско интелигентни хора или музикални инвалиди могат да харесват така наречената популярна музика. Разбира се, по-късно тази идея започна да ми се струва нелогична.

Всъщност, предпоставките за музикалния вкус на хората са невро-физиологични и обяснението е научно, така както и за абсолютно всеки друг аспект на човешката психика. Преди време попаднах на публикация за експеримент с немалка представителна извадка, който изследвал мозъчната активност и структура при хора, които предпочитат комерсиална музика, и при такива, които предпочитат некомерсиална. Такава, която бивала определяна от първите като „натоварваща“.

Оказало се, че при втората група хора има развити няколко допълнителни невронни структури, които изцяло липсват при първата група. Разбира се, в музикалния живот на хората има и много социални фактори, но основното се крие в неврологията на мозъка. В смисъл такъв, че ако си физически неспособен да реагираш на нещо, то няма какво да направиш, за да промениш това. Това не те прави по-малко интелигентен, просто то не е твоето нещо.

Освен в този стил, имаш ли и други музикални интереси?

Музиката като цяло ми влияе много силно. Със сигурност няма друго нещо, което да е повлияло толкова много на начина ми на живот, колкото това. Като композитор музикалните ми интереси са доста ограничени стилово, но като слушател изобщо не е така.

На практика слушам безкрайно разнообразна смесица от най-различни некомерсиални стилове. Много пъти са ми задавали въпроса как е възможно да слушам ембиънт, но понякога и блек метъл, а любимата ми група да е Dead Can Dance. И защо да не е възможно? Най-различни са нещата, които ми харесват.

За мен Dead Can Dance са върховото музикално постижение на човечеството. Не мисля, че имат конкуренция, дори и сред авторитетите на класиката. А и тяхната музика беше тази, която навремето успя да ме изкара извън тинейджърската ми ограниченост – тогава, когато бях съсредоточен върху един единствен музикален стил. Реално с тях започна една безкрайна метаморфоза, която продължава и до днес, и от която съм изключително щастлив.

Какво е чувството да стоиш на ръба на бездната?

Не знам дали съм някой, който би могъл отговори на такъв въпрос. Вместо това ще използвам коментар на друг човек, направен по адрес на точно този трак („On the edge of the void“). „На ръба на бездната, отвъд който обичайната реалност престава да съществува и се открива грандиозният вид на истинската природа на Вселената“.

Кое във вътрешния свят на човешкото същество те удивлява най-силно?

Аз съм човек, който гледа на света през очите на науката и като такъв различните прояви на човешката психика не ме впечатляват особено. Всички те са физиологически и еволюционно детерминирани. Tова, което понякога ме удивлява, е количеството талант при някои хора.

Какви са предизвикателствата, с които трябва да се бори един дарк ембиънт музикант в България?

Не мисля, че в България има дарк ембиънт сцена. Има отделни проекти, които се занимават с това, но хората, които ги движат имат прекалено разностранни музикални интереси (имам предвид като изпълнители, а не като слушатели), за да могат да сформират отделна сцена.

Публика също липсва, така че ако искаш това, което правиш да бъде подобаващо оценено, неизменно ще ти се наложи да погледнеш на запад от границите на България.

Моят собствен проект от самото начало беше изцяло ориентиран към западната сцена и никога не съм полагал никакви усилия да го промотирам в България. Затова и като цяло е напълно непознат тук.

Лично за мен най-голямото предизвикателство пред този тип музика в България е намирането на място с добро озвучаване за изпълнение на живо.

Преди години, след един гиг с ужасни технически проблеми, бях коментирал с някого, че качеството на звука в клубовете е право пропорционално на стандарта на живот в държавата. Което значи, че в България шансът да попаднеш на отвратителен саунд е огромен. Разбира се, има и няколко места с много добър звук, но наемът там е твърде висока летва за такъв тип събитие.

Какъв компромис не бива никога да прави един музикант в работата си?

Предполагам, че зависи от това, в каква точно музикална област работиш. И дали се занимаваш с авторска музика или не. Има много музиканти, които не правят собствена музика, а единствено работят с чужда. Реално тяхната единствена грижа е да поддържат високо ниво на владеене на даден инструмент или устройство.

Не искам да обиждам никого, но за мен тези хора не са артисти. Като цяло това, което правят ми изглежда напълно безсмислено. Освен, разбира се, ако не си влюбен в самия инструмент, а не в музиката.

При авторската музика, от друга страна, нещата стоят много различно при комерсиалната и некомерсиалната музика. Комерсиалната музика е длъжна да отговори на очакванията на огромен брой хора, за артистите това е бизнес и залогът е голям. Те не са свободни. Творчеството им само по себе си представлява компромис.

В „ъндърграунд“ музиката, обаче, артистите творят изключително за себе си и като цяло не се съобразяват с никого. За тях това е най-вече хоби и те са свободни да правят с него, каквото решат.

И някакви последни думи, с които да завършим?

Благодаря за отделеното внимание. За финал бих искал да се обърна към хората, които не са запознати с този музикален стил, но все пак са отделили време да прочетат цялото това интервю.

Ако по принцип харесвате елитарното изкуство, такова каквото е – неразбираемо за болшинството хора, не е лоша идея да преслушате повече от тази музика.

Безсмислено е да имате високи очаквания – както във всеки друг един жанр, така и тук посредственото е повече отколкото доброто.

Но ако потърсите достатъчно добре, рано или късно ще откриете истинска магия. Според мен си струва.

Албумът Quintessence излезе на 1 октомври. Можете да го чуете тук:

https://cryochamber.bandcamp.com/album/quintessence

Още от музиката на SHRINE можете да намерите на страницата му в Bandcamp:

https://shrine-ambient.bandcamp.com/

А допълнителна информация за проекта можете да прочетете на официалния сайт:

http://shrine.me.uk/

И като го последвате на официалната му фейсбук страница:

https://www.facebook.com/shrine.project/

Участието на SHRINE във фестивала Phobos IX можете да видите във видеото в началото на страницата, или в YouTube:

SHRINE live at Phobos (full show)