.

Има парадоксално самонадеяни хора, които очакват обстоятелствата да се приспособят благоприятно към техните ексцентрични прищевки. Мъдрият обаче знае, че благоразумието и предпазливостта изискват да използваш попътния вятър и да се съобразяваш с обстоятелствата.

Лекомислието е противоположно на добрата репутация. Както разумната сдържаност придава по-голямо достойнство на човека, така лекомислието го обезценява. Няма друг недостатък, който да подронва така пагубно човешкия авторитет, защото лекомислието е равнозначно на пълно отсъствие на сериозно отношение към света.

Лекомисленият човек е човек без стойност и без тежест, особено ако е на преклонна възраст, тъй като старостта го задължава да бъде мъдър и разумен. И макар лекомислието да е твърде разпространен порок, той е достоен за презрение.

За да запазиш уважението към себе си не събуждай страстна любов. Тя е по-безумна и от омразата.

Любовта и почитта не вървят ръка за ръка. Човек не трябва да се стреми да внушава нито прекалено много страх, нито безмерно силни любовни чувства. Любовта предполага откровения, а те заличават респекта. Пред пламенните страсти предпочитай обичта, съчетана с уважение, тя е награда само за малцина избраници.

Благоразумният човек е предпазлив и отбягва коварните уловки на зложелателите. За да оцениш чуждия ум, трябва ти самият да притежаваш голяма проницателност. Много по-важно е да познаваш характера и особеностите на хората, отколкото качествата на растенията или на минералите. Това е едно от най-тънките изкуства в живота. Металите се познават по техния звън, а хората – по техния глас.

Думите разкриват човешката същност, но делата говорят още по-красноречиво за нея. За да разбереш човека, се изисква зорка бдителност, изключителна наблюдателност, тънка проницателност и трезва мисъл.

За предпочитане е да притежаваш повече достойнства от онези, които изискват служебните ти задължения, а не обратното. Колкото по-отговорен е постът, толкова по-богата с ценни качества трябва да е личността.

Който притежава тънка чувствителност и многостранни дарби, колкото по-висок пост заема, толкова по-пълно се изявява. От друга страна, тесногръдият и ограниченият лесно се изчерпва, проваля се в изпълнението на обществените си задължения и губи доброто си име.

Всеки гради оценките и мисленето си според интересите си и смята, че основанията му са неоспорими. Обикновно разсъжденията са подчинени на чувствата и пристрастията. Често два противоположни възгледа се сблъскват и всеки е убеден в правотата си. Истината обаче е вярна на себе си – тя е неподправена и няма две лица. Благоразумният човек отчита деликатността на положението и избягва да съди опонента си, за да не постави под съмнение собствените си достойнства. Той претегля доводите на противника си и нито го отрича категорично, нито изтъква и оправдава безусловно себе си.

Мнозина се самоизтъкват, без да имат и най-малко основание за това. За да си придадат важност, забулват всичко в тайнственост. Хамелеони на славата, те будят всеобщ присмех. Суетата винаги е досадна, а в подобни случаи печели само подигравки.

Има хора, които с мравешка упоритост пъплят и събират трохите на честта, с надеждата, че ще заслужат славата на герои, извършили подвизи. Ограничавай се в това, което сам си направил и остави на другите словесната оценка.

Бъди самоотвержен и не търси отплата. Не наемай клакьори, които да аплодират недостойните ти постъпки, давайки на по-мъдрите от теб основание за подигравки. Опитвай се по-скоро да постъпваш като герой, отколкото да се преструваш на такъв.

Благоразумен и мъдър е онзи, който постъпва така, сякаш всички наблюдават действията му и всички го виждат. Той осъзнава, че и стените имат уши и че грешките не остават скрити. Дори когато е сам, той действа като че ли целият свят го гледа, защото знае, че рано или късно всичко излиза наяве, че хората около него от наблюдатели впоследствие биха могли да се превърнат в желани или неудобни свидетели.

Човек, който не крие постъпките си пред света, не се бои от оценката на околните.

Талантът не се измерва с гъвкавостта на гръбнака, в противен случай би означавало да го свързваме повече със старанието, отколкото с прозорливостта. Мисълта, от своя страна, е плод на рационалността. На двадесет години тя се управлява от чувствата, на тридесет – от интелекта, на четиридесет – от здравия разум.

Има големи умове, които святкат като очите на рис в тъмнината. И колкото по-непрогледен е мракът, толкова по-ярко изпъкват. 

Преди да си пресушил чашата, отдръпни я от устата си, дори ако е пълна с божествен нектар. Желанието е мяра за цената. Дори ако изпитваш жажда за материални придобивки, ще проявиш добър вкус ако я поддържаш, а не я засищаш изведнъж.

В малки количества доброто е двойно по-добро. Вкусиш ли веднъж от нещо, всяка следваща хапка ти се струва все по-безвкусна. Прекаляването с удоволствията е опасно и може да разклати престижа и на най-високопоставените личности. Пълноценната наслада се подклажда единствено от вечно незаситения апетит.

Ако разпалваш чувствата си, нека да е с нетърпеливи желания, а не чрез пресищане с удоволствия. С мъка заслуженото щастие е двойно по-сладко.

Три неща ни правят честити – здраве, святост и мъдрост. Добродетелта е слънцето на нашия малък свят, а чистата съвест е неговата орбита. Тя е толкова прерасна, че печели любовта и на Бога, и на хората.

Нищо не е по-привлекателно от добродетелта и нищо не е по-отблъскващо от порока. В добродетелта е истината, всичко останало е измама. Достойнствата и величието на човека се измерват не с благосъстоянието, а с добродетелта му. Тя е достатъчна да го направи обичан, докато е жив, и незабравим след смъртта му.

из „Изкуството на житейската мъдрост“

Балтазар Грасиан и Моралес, испански писател, философ и литературен теоретик е роден през 1601 г. в Белмонте, североизточна Испания.

Шедьовърът „Изкуството на житейската мъдрост” , излиза през 1647 г. под заглавие „Джобен оракул или изкуството на благоразумието“.

Сборникът от триста проверени от времето максими не е загубил и до днес привлекателност като практически наръчник за преуспяване в живота и лично усъвършенстване.

Сентенциите на Грасиан учат как да постигаме истината, как да мислим и действаме, за да си пробием път в обществото и да утвърдим себе си, следвайки пътя на благоразумието и мъдростта.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Голяма беда е да се погубиш от прекалена доброта – БАЛТАЗАР ГРАСИАН