.
Човекът, който отказва да съди, който нито се съгласява, нито опонира, който заявява, че няма абсолюти и вярва, че може да избегне всяка отговорност, е именно човекът, отговорен за всичката кръв, която сега се пролива по света.
Действителността е абсолют, съществуването е абсолют, прашинката е абсолют, а такъв е също и човешкият живот.
Дали живеете или сте умрели е абсолют.
Дали имате или нямате парче хляб е абсолют.
Абсолют е и това дали ще изядете хляба си сами или ще гледате как изчезва в стомаха на паразита.
Във всеки спор има две страни: едната е права, другата — неправа, но средното положение винаги е зло.
Човекът, който не е прав, все пак запазва някакво уважение към истината дори и само с това, че е поел отговорността да направи своя избор.
Човекът по средата обаче е негодникът, който си затваря очите пред истината, за да се престори, че не съществуват нито ценности, нито избор между тях; той е готов да следи отстрани хода на всяка битка, готов е да осребри кръвта на невинните или да пълзи по корем пред виновниците; той раздава правосъдие като изпраща в затвора едновременно и крадеца, и ограбения; решава спорове, като заповядва и на мислителя, и на глупака да изминат своята половина от пътя към сближаване на позициите.
Но при всеки компромис между храната и отровата може да спечели само смъртта.
При това преливане на кръв, при което се изсмуква доброто, за да се храни злото, приспособенецът изпълнява ролята на гумената кръвопреливна тръбичка.
Със своята полуразумност — полустрахливост вие се надлъгвате с действителността, но изиграната жертва си оставате вие самите.
Когато хората ограничават добродетелите си в някакви приблизителни рамки, тогава злото придобива силата на абсолют; когато добродетелните хора загубят своята преданост към една непоклатима цел, тогава я грабват мерзавците и пред очите ви се разиграва позорния спектакъл, в който доброто раболепничи, пазари се, върши предателства, а безкомпромисното зло прелива от увереност в собствената си правота.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
