.

Когато е в стресова ситуация или под напрежение, главните мозъчни функции на мъжа, а именно способността за пространствено ориентиране и логическото мислене, се активират.

При жената се активира функцията за говор и тя започва да говори, и говори, и говори… на всеки, който е готов да я слуша.

Може да говори часове наред със своите приятелки за грижите си, да им ги описва в най-малки подробности, след което всички заедно правят още една дисекция на проблема.

Жената говори за настоящите проблеми, за минали проблеми, за възможни проблеми и за неразрешими проблеми.

Когато говори, жената не се стреми да открие решение на измъчващите я въпроси, а получава успокоение и облекчение от самия процес на говорене. Речта й е разпиляна, може едновременно да обсъжда няколко теми, без да прави каквито и да било заключения.

За жената споделянето на проблемите с близките е белег за доверие и приятелство.

На мъжа наистина му е трудно да слуша жената, която говори за грижите си, защото му се струва, че тя очаква от него да й даде отговор и решение за всеки проблем, който спомене, докато излива на глас напрежението си.

Мъжът не иска само да говорят за проблемите, а да направи нещо, за да ги реши.

В повечето случаи той я прекъсва често с един типично мъжки встъпителен израз към даване на решение: „Какво е най-важното да се направи в случая?“ Най-важното в случая е, че не е необходимо нищо да се прави.

Най – ценното, което един мъж може да направи, е да се научи да слуша с потвърждаващи съучастието му звуци и жестове, без да предлага решения. Независимо, че за него този начин на говорене е непонятен, защото той говори, само когато има да предложи някакво решение.

Когато някоя угрижена жена иска да поговори с вас, не й предлагайте решиения, нито пък се опитвайте да й доказвате, че тревогите й са преувеличени – просто й покажете, че я слушате.

Когато жената откаже да възприема предлаганите от мъжа решения, следващата крачка, която той прави, е да се опита да омаловажи проблемите с фрази от рода на: „Това всъщност не е важно.“, „Преувеличаваш нещата.“, „Забрави го.“

Това само може да ядоса жената, защото започва да й се струва, че него изобщо не го е грижа за нея, тъй като не иска да я изслуша.

ЗАЩО ПРИ СТРЕС МЪЖЕТЕ МЪЛЧАТ?

Жената говори извън себе си, тоест човек може да чуе мислите й, докато мъжът говори вътре в себе си, наум.

В неговия мозък няма специализиран център за говор и той всъщност реагира според устройството на мозъка. Затова и когато има някакъв проблем, мъжът говори на себе си, докато жената говори на другите.

Ето защо, когато е в стрес или е разтревожен от някакви проблеми, мъжът става ледено спокоен и спира да говори.

В такива случаи той усилено включва на работни обороти дясното си мозъчно полукълбо, като се опитва да реши проблемите, а междувременно изключва лявото си полукълбо, с което слуша и говори.

И това е така защото, мъжкият мозък може да върши нещата само едно по едно. На него му е просто невъзможно едновременно да решава проблеми, и да говори или слуша.

Но за жената това негово мълчание често е потискащо и плашещо. И затова жените подканят своите мъже, синове и братя: „Хайде, трябва да говориш за това какво те тревожи. Ще се почувстваш по-добре.“

Казват го защото, именно по този начин техният мозък намира облекчение и се разтоварва от напрежението.

Но мъжът иска само да бъде оставен на спокойствие докато успее да стигне до някакви решения и отговори. Не иска да говори с абсолютно никого за това какво му е, дори с терапевт защото, за него това е белег на голяма слабост.

Налага се обаче жените да разберат, че когато мъжът се усамоти в мълчание, те трябва да го оставят, за да може той да мисли на спокойствие.

В такива случаи жената обикновено приема това негово мълчание за белег, че той вече не я обича или че й се сърди.

Но тя съди по себе си, защото когато една жена спре да говори и потъне в мълчание, това означава, че тя е ядосана и угрижена.

Трябва да отчитаме толерантно и разбиращо различията в комуникацията между двата пола, за да можем да продължим заедно, безпрепятствено и спокойно.