.

Вече остаряла и напусната от апостолите, които са тръгнали да разнасят по света словата на сина ѝ Исус Христос, Дева Мария е посетена от архангел Гавраил, който ѝ съобщава, че след 3 дни ще умре и след това ще заживее в небесата, удостоена с голяма власт над света и вечно щастие.

Също така ѝ е обещано и после се сбъдва, че сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, ще слезе при хората за нейната душа.

Тя остава доволна от това, но пожелава преди смъртта си да види и Светите апостоли заедно. По чуден начин (летящи върху облаци) почти всички се пренасят навреме пред вратите на дома ѝ в Йерусалим, а само прословутият със скептицизма си апостол Тома закъснява и се появява едва след погребението ѝ (положена е в една пещера край Гетсимания, в една и съща гробница с мъжа си Йосиф), поради това, че идва чак от Индия.

В това има особен промисъл, тъй като апостолите смятат, че тялото на Божията майка продължава да стои в гроба ѝ, а благодарение на това научават, че не е така.

Когато отместват закриващия входа на пещерата камък за да се поклони и Тома пред тленните ѝ останки, не ги намират – там е плащеницата, в която са били увити, но тях самите ги няма.

Така апостолите разбират и се уверяват, че и тялото ѝ е вече на небето, т.е. тя е възкръснала (или може би реално не е умирала, а само се е възнесла при Бога).

Скоро получават потвърждение за това и известна утеха за загубата ѝ и от самата нея. Ставайки веднъж от трапезата, където са похапнали дружно, те чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван от всички християнски деноминации. Посветен е на смъртта на Божията майка, която става съвсем леко и затова е наричана „успение“, т.е. смърт подобна на заспиване и сън.

МОЛИТВА КЪМ СВЕТАТА ДЕВА

Благодаря ти, че сама, изпитала в най-нежна възраст скръбно сиротство, с радост си приела върху себе си дълга да лекуваш сиротството на всички самотни, изоставени човешки рожби – да бъдеш Утешителка и Застъпница на всички сирачета и страдащи. Моля се само, поне малко повече от нас, хората, да те приемем искрено и дълбоко в сърцата си. Така и сирачетата ще са по-малко, и детската глъч, плискаща навред звънлива радост – по-многобройна.

Благодаря ти за това, че ме дари с великата привилегия и най-истинското щастие – да бъда майка. Моля те само, на всички копнеещи за своя мъничка рожба, да сбъднеш съкровеното им желание.

Благодаря ти за чудото и възможността да дарявам и съхранявам най-висшия безценен дар – живота, да се грижа за бъдещето, да не спирам да се уча, да бъда обичана от рожбата си и да мога толкова силно да обичам! Моля се само, всички хора по света да се научим да ценим всяка друга мисъл, всяко друго чувство, всяка надежда, всяка отделна човешка вселена, всеки един човешки живот, защото той е магия, чудо, мигновение. Защото е… безценен!

Благодаря ти, Майко Божия и Майко на човеците!