.

Единственото сигурно нещо за любовта е, че тя е несигурна. Ние не знаем дали нашият любим ще отвърне на чувствата ни, дали той ще ни надживее.

Така че необходимостта да приемем потенциалната загуба е неделима част от любовта.

Всеки, който копнее за абсолютна сигурност, реално няма как да я получи.

Все пак в ранните си етапи любовта изглежда, сякаш почти гарантира обратното. Тя обещава насладата на обединението и сливането, които ще сложат край на самотата ни.

Първият етап на влюбването води началото си от един по-ранен модел, този на родителската любов.

Ние търсим сигурността на сливането, каквото някога сме имали с добрия родител.

Ако наблюдавате влюбени на този етап в някой ресторант, ще забележите, че те се отразяват един друг като майка и детето й. Единият се усмихва и другият веднага прави същото. Жестовете на единия отразяват тези на другия.

Особено показателно е, че на този етап хората често използват бебешки език.

Откриват се всевъзможни съвпадения и сходства. Хората казват: „Изглежда като съдба“ или „Това със сигурност е било предопределено да се случи.“

Другият човек сякаш пасва като липсващо парченце в мозайката на живота ни.

Това на пръв поглед блажено състояние едновременно поглежда напред и назад. Поглежда назад към по-раншния ни живот, но и очаква с нетърпение едно потенциално състояние, в което ще приключи човешката самота.

Дълбоко в психиката ни се крие архетиповият копнеж за блаженството на истинското, пълно човешко обединяване.

Страстта се задейства от вида и присъствието на друг човек, но вълнението е свързано с проекциите.

Рано или късно обаче истинската природа на другия излиза наяве.

Изправен пред криза или може би досадата на ежедневието, той започва да си показва истинското лице.

Тогава казваме: „Ти изобщо не си такъв, за какъвто те мислех.“

Онова, което преди това сме смятали за красиво, благородно или смело, днес може да виждаме в точно обратната светлина. Другият човек обикновено мисли същото за нас.

Понякога обаче единият партньор се вкопчва в етапа на илюзията, а другият иска да се придвижи нататък.

Това е разбираемо, понеже когато проекциите започват да се износват, връзката се изправя пред най-голямото си изпитание.

Понякога проекциите се изхабяват за седмици, в други случаи за това са необходими години.

Изправени пред безразличието на партньора си, може да ни се прииска да избягаме и да си потърсим друг човек, върху когото да проектираме.

Това означава да отблъснем първия.

Но ако по някакъв начим решим да останем с него, тогава може да се появи братска любов.

Вече ще гледаме на другия не като на свое продължение, а като на човешко същество като нас.

На практика неговите грешки, недостатъци и провали могат да се разглеждат през призмата на човешката способност да се прощава.

Ако сме преодолели вътрешното си братско съперничество и завист, вероятно ще можем да навлезем успешно в този етап на любовта.

Когато свалим своите проекции от партньора, ще трябва да ги прехвърлим обратно върху себе си. В това има и добро, и лошо.

Така че вместо да казваме на другия, че е чудесен или отвратителен, ще трябва да го признаем за себе си. Проекциите са само наши невидими страни.

Например един мъж може да проектира своята слабост върху жената, а жената върху него – своите агресия и гняв. Това е моментът, в който самолюбието започва наистина да играе роля.

Макар на този етап партньорът дълбоко да ни интересува, всъщност сме заети главно със собственото си развитие. Може да стане нужда да си направим равносметка.

Често вършим това с голяма страст, понеже наистина милеем за любимия си и искаме да бъдем възможно най-добрия партньор за него.

Вероятно никога не стигаме до етапа на пълното оттегляне на проекциите, утешително е да имаш някоя и друга илюзия.

Но общо взето ще сме в състояние да виждаме другия такъв, какъвто е. Точно тук се проявява еросът на истинската връзка.

След като сме завършили работата върху себе си, ние вече не гледаме на другия като на отговорен за нашите нужди, а като на действително човешко същество.

Може да усетим искрен интерес към неговата самоизява.

На този етап е възможно да поемем някои рискове за връзката, понеже истината за нея ни е по-важна, отколкото да задоволим нуждите си.