.

Трудовете на Зигмунд Фройд, свързани със свободните асоциации, анализ на сънищата и с несъзнателното са от ключово значение за сюрреалистите при развитие на методите за освобождаване на въображението.

Те приемат идиосинкразията и отхвърлят идеята за „скритата лудост“, която пускат на воля, когато застанат пред бялото платно.

По-късно Салвадо̀р Далѝ обяснява това по следния начин:

Единствената разлика между мен и един луд е, че аз не съм луд.

Желанието на сюрреалистите искат да освободят хората от фалшивата рационалност и ограничаващите обичаи и структури, а техен най-виден представител несъмнено е Салвадо̀р Далѝ.

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек има развинтено въображение и доста необичайно поведение, със очевидна склонност към престорен нарцисизъм и мегаломания, които имат за цел да привлекат общественото внимание. И успяват.

Неговият ексцентризъм понякога привлича повече внимание от самото му творчество. 

Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.

Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един съвременен художник са: първо, да бъде испанец, и второ, да се нарича Дали. Случиха ми се и двете.

Събуждах се в ранни зори и без да се мия и обличам, сядах пред статива, поставен близо до леглото ми. По този начин първият образ, който виждах след съня, беше започнатата картина. Така беше и преди да заспя. Стремях се да заспя без да свалям поглед от картината, мъчейки се да я отнеса със себе си в сънищата си.

Аз съм обиталището на един гений.

Вземи ме, аз съм дрогата; вземи ме, аз съм халюциногенен.

Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите — не им достига култура. Аз съм самоук.

Грешките са почти винаги нещо хубаво, свещено. Никога не се опитвай да ги поправиш. Точно обратното – осмисли ги, разбери ги добре. Чак след това ще можеш да ги оцениш.

Моля, да ми кажете: защо човек трябва да се държи по абсолютно същия начин, както другите хора?

Първият човек, който е сравнил бузите на жената с роза, най- вероятно е бил поет. А първият, който е повторил това, вероятно е бил идиот.

Декларирам независимостта на въображението и правото на всеки човек върху собствената му лудост.

Палячото не съм аз, а тази толкова чудовищно цинична и несъзнателно цинична общност, която влиза в сериозна роля, за да разпространява своята лудост.

Книгата си „Петдесет тайни на магическото изкуство“ започнах така: „Ван Гог си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото.“

Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: „Направих, каквото исках“.

Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по-трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали.

Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз.

Скромността не е най-голямата ми добродетел.

Интелигентност без амбиция е като птица без крила.

Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща.

Уважавам всякакви убеждения и преди всичко онези, които са несъвместими с моите.

Сюрреализмът е разрушителен, но само разрушава онова, което счита за вериги, което ограничава нашето виждане.

Разликата между фалшивите и истинските спомени е същата като при скъпоценностите – винаги фалшивите изглеждат по-действителни, по-лъскави.

Когато създанията на един гений се сблъскат с ума на един обикновен мироглед и правят празен звук, няма съмнение, че той е погрешен.

Оставих грозотата да седне върху коленете ми и почти веднага се уморих.

Днес вкусът на дефекта е такъв, че само несъвършенствата и особено грозотата изглеждат страхотни. Когато Венера прилича на жаба, съвременните псевдо-естети възкликват: Силна, човешка!

Не се опитвай да си модерен. За нещастие, каквото и да правиш, единственото нещо, което няма как да избегнеш, е да си модерен.

Ако класическото изкуство е хладно, то това е защото пламъкът му е вечен.

Еротизъм, халюциногенни наркотици, ядрена наука, готическата архитектура на Гауди, любовта ми към златото … има общ знаменател във всичко това: Бог присъства във всичко. Същата магия е в сърцето на всичко и всички пътища водят до едно и също откровение: ние сме Божии деца и цялата вселена се стреми към съвършенството на човечеството.

Съвършено очевидно е едно – това, че аз ненавиждам простотата във всичките й форми.

Сюрреализмът служи като демонстрация, че пълната стерилност и опитите за автоматизация са отишли ​​твърде далеч и са довели до тоталитарна система.

Голямото вино изисква един луд да отгледа лозата, мъдър човек да я пази, ясен поет да го направи, и любовник да го пие.

Термометърът на успеха не е нищо друго, освен завистта на недоволните.

Ако през цялото време мислиш: „Аз съм гений“, в края на краищата ставаш гений.

Обикновено писателите започват да пиша своите мемоари „след като изживеят живота си“, към края на своя живот, в старостта си. Ала аз, със своя порок да правя всичко наобратно на онова, което правят останалите, сметнах, че е по-умно да започна да пиша моите мемоари, а после да ги преживея. Да живея! Ликвидираш половин живот, за да изживееш другата половина, обогатена от опита, освободена от веригите на миналото.

Животът е най-вече участие.

Трябва систематично да създавате объркване, така се освобождава творчеството. Всичко, което е противоречиво, създава живот.

Животът е твърде кратък, за да остане незабелязан.