.
Този текст виси на стената в дома на руския режисьор Алексей Герман.
Това е Молитвата на възрастния човек, и с нея се молел бащата на режисьора – известният писател Юрий Герман.
Но тя е толкова дълбока и искрена, че колкото по-рано човек си я закачи на стената, пък било то и виртуалната, толкова по-добре.
Господи,
Ти знаеш по-добре от мен, че скоро ще остарея. Моля Те да ме удържиш от съдбоносния ми навик да мисля, че винаги съм длъжен по всеки повод и навсякъде да кажа нещо…
Спаси ме от стремежа да се намесвам в работите на всеки, за да подобря нещата. Нека да съм размишляващ, но не досаден. Полезен, но не деспотичен.
Опази ме от съблазънта детайлно да излагам безкрайни подробности. Дай ми криле, за да мога дори в своята немощ да достигам целта.
Запечатай устата ми, ако почувствам желание да говоря за болести. Те стават все повече и повече, а удоволствието безконечно да разказвам за тях – все по-сладко.
Не се осмелявам да Те помоля да подобриш паметта ми, но умножи моето човеколюбие, усмири моята самоувереност, когато се случи моята паметливост да се сблъсъка с нечия друга памет.
Само за едно Те моля, Господи, не ме щади и всеки път, когато ти се отдаде случай, преподай ми блестящия урок, доказвайки ми, че и аз мога да греша…
Ако досега съм можел да бъда радушен, моля Те, съхрани в мен тази способност. Не се опитвам да стана светец – някои от тях са непоносими за близко общуване. Но пък хората с кисел нрав са върхът на дяволското творение.
Научи ме да откривам доброто там, където не го чакат, и да разпознавам неочакваните таланти у другите хора.
Амин.
