Кевин Картър е роден в Йоханесбург и израства в католическо семейство.

Рядко излиза от квартала за бели в града, в който не са били допускани чернокожи. Споделя, че е имал доста нещастно детство.

След гимназия учи за кратко фармация, след което се присъединява към Военновъздушните сили, в които служи четири години.

Следва катарзис – той е пребит от негови колеги, след като се опитва да защити чернокож сервитьор.

Кариерата си с фотоапарат започва първо като спортен фоторепортер, но малко след това се съсредоточава в зверствата на апартейда.

Кевин Картър добре знаеше как смърди смъртта. Като член на  Bang-Bang Club, квартет от смели фотографи, които описват ужасите в Южна Африка по времето на апартейда, съзнанието му пое повече ужас, отколкото можеше да понесе.

Всеки фотограф, който участва в тези истории е засегнат. Променяте се завинаги. Никой не бачка тази работа, за да се чувства добре. Много е трудно да продължиш.

През 1993 г. той отива в Судан, за да заснеме глада по тези земи. Изтощен след цял ден снимане в село Айод, той се запътва към близките храсти, от където чува хленчене и се натъква на измършавяло малко дете, което се е сринало по пътя към центъра за хранене.

На журналистите е било забранено да докосват местните заради опасност от пренасяне на зарази.

Докато снима, наблизо каца пухкав лешояд. Картър чака 20 минути лешоядът да отлети. Това не става. Картър успява да го изплаши, след което детето продължава към центъра.

Картър пали цигара, говори с Бог, плаче.

Той продава снимката на New York Times и печели с нея Пулицър.

Освен на световно признание той става обект и на много обвинения.

Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на детското страдание може би също е хищник, още един лешояд в кадъра.

Този болезнен случай стана повод за разгорещен дебат кога и дали фотографите трябва да се намесват.

В този случай, въпросното момиченце е оцеляло, но е починало 14 години по-късно от маларийна треска.

Картър печели Пулицър за снимката си, но мракът на този слънчев ден никога не напуска душата му.

Три месеца, след като печели голямото отличие, Кевин Картър се самоубива.

Той е само на 33 години. В бележката, която остава пише:

Преследват ме ярки образи на убийства и трупове и гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на безумци с пръст на спусъка, на убийци-екзекутори…