.
Докато не сме започнали да се приемаме и обичаме, няма да позволим да ни „опознаят“, защото без това ние не можем да повярваме, че заслужаваме да ни обичат такива, каквито сме.
Вместо това се опитваме да спечелим любов, като я даваме на друг чрез грижи и търпение, чрез страдания и жертви, чрез секс или кулинарни способности.
След като приемането и обичта към самите нас се развият, ние вече сме готови да бъдем такива, каквито сме, без да се опитваме да угаждаме някому или да играем театър, само за да спечелим нечие одобрение и обич.
Но когато престанем с театъра, може да изпитаме както облекчение, така и уплаха.
Когато се представяме с истинската си същност, ние се чувстваме неудобни и уязвими.
Опитваме се да повярваме, че тъкмо такива, каквито сме, заслужаваме любовта на някого, на когото държим, но винаги съществува изкушение, макар и за малко, да преиграем.
Когато престанем да изпитваме желание да предприемаме предварително пресметнати ходове, целящи определен ефект, ще настъпи един период от време, през който няма да знаем какво да правим, докато нашите искрени импулси за любов не получат възможност да бъдат чути, почувствани и приети.
Изоставянето на старите стратегии не означава, че ще престанем да обичаме, да се грижим, да помагаме, да успокояваме, да стимулираме, да прелъстяваме нашия партньор.
Това, което предлагаме в замяна, е истинската ни същност, без да се крием и пресмятаме, без да се преструваме и прикриваме.
Първо трябва да превъзмогнем страха да бъдем отхвърлени, ако позволим на някого да ни опознае истински.
След което трябва да се научим да не изпадаме в паника, когато емоционалните бариери са свалени.
В сексуално отношение това ново качество на връзката изисква не само да сме разголени и уязвими физически, но и емоционално, и душевно.
Не е учудващо, че това се среща много рядко. Изпитваме ужас, че без тези бариери ще загинем.
Защо си заслужава да рискуваме? Само когато наистина се разкрием, можем да очакваме да бъдем истински обичани.
Когато взаимодействаме от позиция на нашата същност, тогава обичат същността ни. Не трябва да се забравя, че такова поведение от наша страна може да съществува само в климат, в който няма страх.
Така че ние не само трябва да преодолеем страха си да бъдем това, което сме, но трябва да избягваме хора, чието държане към нас може да породи страх.
Каквато и да е степента на желанието ни да сме истински, винаги ще се намерят хора, чиито гняв, враждебност и агресивност ще ви попречат да бъдете честни.
Затова свалянето на бариерите и цялостното им премахване трябва да става само с онези хора – приятели, роднини или партньори, – с които отношенията ни са изградени върху доверие, любов, уважение и почит към личността ни.
Не болката ще ни възпре.
Ние вече сме минали през различни степени на болка, без надежда за облекчение.
Това, което ни възпира, е страхът, страхът от неизвестното.
Из „Параноя на страстта“
изображения: Edvard Munch