.

Повечето от злото, извършено в този свят, е дело на хора, които искат да се чувстват важни. – Т.С. Елиът

Може да се спори дали Т. С. Елиът е най-големият или един от най-големите англоезични поети на 20-и век.

Но безспорно е, че той е най-популярният.

Елиът изгражда поезията си като колаж, с многобройни реминисценции, алюзии и преки цитати главно от Библията и Данте (в по-ранните му произведения се чува ясно и гласът на Бодлер).

Елиът е модерен поет, новатор, но същевременно сам се обявява за класицист и е баща на съвременната академична поезия.

Той съчетава на пръв поглед несъвместими противоположности, при него „розата и огънят са едно“, лично и традиционно, ужас и ирония, свободен стих и сложни метрически фигури съжителстват в органично цяло.

Настоящето и миналото време
навярно заедно присъстват в бъдещото време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция,
постоянна възможност
само в света на предположенията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край – настоящето.

Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към вратата на градината с розите,
която не отворихме. Моите думи отекват
така във вашето съзнание.

Понеже аз познавам погледите вече, знам ги всички –
погледи, които те пробождат и те формулират,
и щом съм формулиран и се сгърча на стената,
и пърхам там забоден и умирам и се мятам,
тогава как да почна
да плюя всички фасове на своите помисли и дни?

Ние сме кухите хора
ние сме натъпканите хора
покланяме се заедно
шлемове пълни със слама. Уви!
И сухите ни гласове, когато
зашепнем заедно,
са тихи и безсмислени
като вятър в сухата трева
или като миши стъпки върху счупено стъкло
в нашия сух килер

очертание без форма, нюанс без цвят,
парализирана сила, жест без движение

Тези, които пресякоха с отворени очи
другото царство на смъртта
ни помнят — ако изобщо ни помнят —
не като загубени устремени души, а само
като кухите хора
натъпканите хора.