Сериозните проблеми в живота никога не се разрешават напълно - КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ

.

Личността на Карл Густав Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди големи противоречия.

Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия.

Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите.

Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията.

Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.

Сто от най-интелигентните хора в света съставят тъпа тълпа. Десет хиляди такива притежават колективната интелигентност на крокодила. Вие трябва да сте забелязали, че колкото повече са гостите по време на вечеря, толкова по-незначителен е разговорът. В тълпата качествата на всеки се размножават, натрупват и стават преобладаващи за нея като цяло.

Не всеки притежава достойнство, но всеки е носител на нисши животински инстинкти, притежава внушаемостта на пещерния човек, подозрителността и злобата на дивака. Вследствие на това многомилионната нация е сама по себе си нещо дори нечовешко. Това е гущер, крокодил или вълк. Нравствеността на държавниите деятели не превишава нивото на нравствеността на животноподобната маса, ако и отделни личности на демократични държави да са в състояние донякъде да се извисят над общото ниво.

Нацията – това е един голям безмозъчен червей, преследващ какво? Разбира се, съдбата. При нацията не може да се говори за чест, тя не може да държи речи. По тази причина в старите времена се стараели да имат крал, притежаващ лична чест и слово.

Мисленето е просто уравнение, от което излиза само това, което сме вложили в него.

Сериозните проблеми на живота никога не се разрешават напълно. Ако понякога изглеждат, че са разрешени, това е знак, че нещо е загубено. Смисълът и формата на един проблем не лежат в неговото решаване, а в постоянната работа над него. Само това ни предпазва от окарикатуряване и вкаменяване.

Виното на младостта невинаги се избистря с напредване на годините; често помътнява.

За един млад човек е почти грях – и със сигурност една опасност – да се занимава твърде много със себе си: но за остаряващия човек това е задължение и необходимост да си обърне сериозно внимание. След като е разпръснало светлината си върху света, слънцето оттегля лъчите си, за да освети себе си.

Наблюдавал съм, че един насочен живот е най-общо по-добър, по-богат и по-здрав от живота без цел и че е по-добре да се върви напред с потока на живота, отколкото назад срещу него.

Eдин стар човек, който не може да каже сбогом на живота, изглежда толкова слаб и болнав, колкото един млад човек, който не може да го обхване. Всъщност в много случаи е въпрос на една и съща детска алчност, същия страх, същия инат и настойчивост както при единия, така и при другия. Като лекар съм убеден, че е хигиенично – ако мога да използувам тази дума – да се открие в смъртта една цел към, която човек да се стреми: и това дърпане назад от нея е нещо нездраво и абнормно, което ограбва втората половина на живота от нейната цел.

Духът на епохата не може да бъде направляван от процесите на човешкия разум. Това е една склонност, една емоционална тенденция, която действува върху по-слабите духове чрез несъзнаваното и с непреодолима сила на внушението, което ги тласка.

Понякога и най-интелигентният човек може да бъде обхванат от мисли, които не може да прогони и с най-голямо усилие на волята. Побърканите трикове на паметта понякога ни оставят в безпомощно удивление и по всяко време неочаквани фантазии могат да ни сполетят. Ние вярваме, че сме господари в собствения си дом, защото обичаме да се ласкаем. Всъщност сме зависими до учудваща степен от доброто функциониране на несъзнаваната психика и трябва да вярваме, че тя няма да ни предаде.

Всяко добро качество има своята лоша страна и нищо, което е добро, не може да дойде в света, без директно да предизвика съответно зло. Това е един печален факт.

Колко често съм чувал някой болен да се провиква: „Само да знам, че животът ми има някакъв смисъл и значение, нямаше да имам глупави истории с нервите!“ Дали въпросният човек е беден или богат, има семейство и социално положение или не, не променя нищо, защото външните обстоятелства не могат да дадат смисъл на живота му. По-скоро е въпрос за неговата неоснована на разума потребност от това, което наричаме духовен живот, а той не може да се получи от университети, библиотеки и дори църкви. Той не може да приеме това, което предлагат те, защото докосват само главата му, но не вълнуват сърцето му.