.

Албер Камю я описва като „единствения велик дух на нашето време“.

Научава древногръцки едва на 12 години, за да може да чете Платон и другите философи в оригинал, по-късно се занимава със санскритски, за да чете „Бхагавад гита“.

Завършва на първо място на изпита за сертификата по Обща философия и логика, задминавайки Симон дьо Бовоар, която е на второ място.

Още млада решава да скрие „крехката си красота“, за да се посвети на по-достойни каузи. Затова тя не носи грим, държи се по мъжки и избягва любовни връзки.

Симон Вейл се ражда на 3 февруари 1909 г. в Париж в еврейско семейство. Баща ѝ е военен хирург, а майка ѝ е родена в Русия. Големият ѝ брат, математикът Андре Вейл, става известен благодарение на фундаменталните си постижения в теорията на числата и алгебричната геометрия.

Три години учи литература в елитния лицей “Анри IV”. Преподава ѝ философът Ален (Емил Шартие), който година по-рано е обучавал Симон дьо Бовоар. По-късно двете се засичат в Сорбоната, където бъдещата екзистенциалистка движи с „банда стари ученици на Ален“.

През 1932 г. в израз на солидарност със стачкуващи работници решава да живее само с пет франка на ден. Жестът не е първият, който Симон прави – като дете тя отказва да яде и зрънце захар, за да може да има за войниците в Първата световна война, сред които бил и баща ѝ.

Вярна на идеалите си да търси начини за облекчаване на страданието на тези в неизгодна позиция, Симон заминава за да се бори срещу Франко в гражданската война в Испания.

През 1942 г. заминава за Съединените американски щати за да осигури безопасността на семейството си, които отказват да заминат без нея. Надява се да се завърне в Лондон, от където смята да подпомага съпротивата в родната си страна.

Докато чака плановете ѝ да се изпълнят, работи неуморно като отказва да се храни повече, отколкото вярва, че ядат хората в окупирана Франция.

Здравето ѝ се влошава, изпратена е в санаториум, където умира от сърдечна недостатъчност едва на 34 години. 

Най-известните ѝ творби са публикувани посмъртно на основата на тетрадките ѝ.

Винаги, когато някой се опитва да потиска съмненията, става въпрос за тирания.

Под „жизненоважни икономически интереси“ държавата разбира не това, което е необходимо за живота на гражданите, а онова, което се изисква за водене на война.

Справедливост – вечната бегълка от лагера на победителите.

Всеки път, когато мисля за разпятието на Христа, изпадам в греха на завистта.

Вниманието е най-рядката и най-чистата форма на щедрост.

Въображаемото зло е романтично и разнообразно; истинското зло е мрачно, монотонно, безплодно, скучно. Въображаемото добро е скучно; истинското добро е винаги ново, чудно, опияняващо.

След гибелта на идеите остават само трупове.

Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи.

От двама човека, които не са убедени лично в съществуването на Бог, по-близко към него е този, който не го отрича.

Културата е оръдие на университетските професори за производството на професори, които също ще произвеждат професори.

Опиум за народа – не религията, а революцията.

Дистанция – душата на красотата.

Всички грехове са опити да се запълни празнотата.

Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички престъпления.

Изглежда никаква доброта не може да отиде по-далеч от справедливостта – иначе рискуваме да наложим лъжливо разбиране за добротата. Но ние трябва да сме благодарни на справедливия човек за това, че е бил справедлив, защото справедливостта е нещо прекрасно…

Изкуството е един от символите на двете благородни човешки усилия: да построи и да се въздържи от разрушение.

Красотата е моментна вечност.

Любовта не е утеха, а светлина.

Най-важната част от образованието е преподаването на смисъла на това да се знае.

Не търсим истината, защото е истина, а защото е нещо добро.

Непочтена е всяка дружба, в която има дори намек от желание да се угоди или желание да ти се угоди. В истинската дружба тези две желания са напълно изключени. Двама приятели от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те уважават дистанцията между себе си, установена от самия факт, че са създадени различни. Човек има право да желае да достигне непосредствено единство само с Бога.

Това, от което човек има нужда, е тишина и топлина; това което е дал, е само леден хаос.

Човешката душа има нужда от доброволно покорство и от свобода.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: