.

Повечето хора се занимават с това, което ги съветват другите, били те родителите, шефът или партньорът. Или правят точно обратното на това, което им казва обкръжението.

И двата модела на поведение не са особено разумни. В крайна сметка всеки трябва сам да понесе последствията от действията си.

Така че не правете каквото казват специалистите, учителите, приятелите, освен ако същинското ви СЕБЕ не казва също „да“! 

Слушайте себе си, защото цялото познание и всичката мъдрост е във вас – другите само може да ви го напомнят.

Но същинското СЕБЕ се намества само ако го помолите за това, ако го поканите да бъде ваш водач и ако го следвате.

Нужно е само да поставите един въпрос. Първият спонтанен отговор идва от вашето истинско СЕБЕ, вторият вече е силно повлиян от разума, третият и четвъртият вече се определят само от разума.

Но винаги имате възможност да зададете въпроса отново и винаги първият отоговор ще идва от истинското ви СЕБЕ. Изпробайте тази техника още сега!

Колко време, пари и внимание инвестирате, за да станете себе си? А колко енергия изразходвате за неща, които бездруго ще трябва да оставите на този свят? Какъв е изводът тогава?

Иска ни се нещата да вървят по-добре, но обстоятелствата отговарят винаги на съзнанието ни, следователно могат да се променят само ако променим съзнанието си, нашите „вътрешни картини“.

Но дори ако в момента сме в много добро състояние, то това е само незначителна част от това, което би могло и би трябвало да бъде, ако бяхме себе си, самите ние.

Ако някой друг ми напомни за мен самия, тогава аз не би трябвало нито да го поставям на пиедестал, нито да го осъждам, защото и двете са популярни игри на егото.

В двата случая няма нужда непременно да се променям. По-добре е да не се занимавам с преносителя на посланието, а да вникна в истината на посланието и да направя необходимото.

Но какво всъщност означава да бъде „човек себе си“? Това е основополагащ въпрос, който води до прозрението, че човек може да бъде „невредим“ само когато пълноценно живее като Самия себе си, тоест така се изразява, че да може да живее в хармония със себе си.

Как става така, че все повече хора боледуват и все по-малко хора живеят себе си? Повечето  от нас се вживяват в дадена роля, опитват се да олицетворяват някакъв идеал, за който вярват, че е по-добър от сегашното им битуване.

Така те остават вечно неосъщестевни, вечно по-лоши, отколкото смятат, че трябва да са и поради тази причина не се одобряват. Те не приемат вече своето битуване, камо ли да се обичат такива, каквито са в момента.

Ако на всичкото отгоре човек е и болен, той още по-настойчиво си мисли, че нещо с неговата личност не е наред, че нещо е сгрешил, че болестта го „наказва“.

А е толкова лесно да бъдеш здрав! Достатъчно е да си „цял“, а това означава: просто да бъдем себе си, да сме това, което сме сега.

Защото по този начин живеем в хармония със себе си, с живота в нас и с живота изобщо. Няма повече основание, няма причина за болест.

Защо обаче сме изгубили смелостта да бъдем изцяло СЕБЕ си? Защо не можем повече да застанем зад нашето битуване и вместо това играем роли, робуваме на клишета и очаквания и същевременно ставаме все по-недоволни и по-болни? 

Вече не живеем според истинската си идентичност, с всички нейни слабости и грешки. Искаме да изглеждаме „добре“, да представляваме нещо, да създадем добро впечатление, да правим всичко правилно – а не забелязваме, че „добре“ и „правилно“ означават само живот според реалността.

С други думи, да живея според моята истина така, както ми подобава сега.

Всъщност важното е човек да издържи пред самия себе си, да се държи така, че да изпитва уважение към себе си. Без себеуважение сме недоволни, неосъществени, чувстваме се зле и необичани, макар че може би вече сме постигнали много. Но още нещо липсва, нещо съществено.

Ние липсваме на самите себе си! И това ни кара да живеем в дисхармония, това ни разболява – оттук трябва да започнем, ако искаме да се изцелим, да станем „цели“.

Трябва да престанем да робуваме на модели и програми и да играем определени роли, защото душата ни крещи за спасение. Всяка болест е вик на душата ни, вътрешен повик да бъдем най-после това, което сме!

Какво означава всъщност човек да е „цял“? Да си цял означава да си изцелен, да си напълно СЕБЕ СИ, такъв, какъвто си тук и сега.

„Целият“ човек не потиска, не крие нищо в себе си, не изменя на себе си, а изцяло живее своята битност. Той следи внимателно дали действително живее в съответствие със себе си, а не робувайки на определени модели, програми и роли.

Осъзнавайки последните, човек получава шанса да се отърве от тях.

Да живее човек в хармония със себе си и с живота, е друга важна предпоставка за физическото и духовно здраве. Защото който не е себе си, не живее в действителността и в истината, не живее в хармония, живее дисхармонично.

Да бъде човек цял обаче, означава и да бъде истински, да бъде чист. 

Който се замозаблуждава, самозалъгва, живее в дисхармония. Мога да бъда здрав и съответно цял, само ако в мен няма неяснота, фалш, лъжи и нещо много важно – ако няма „не“!

Едно „не“ винаги означава, че съм против живота, че работя срещу самия себе си и по този начин възпрепятствам свободното протичане на живота.

Едно „не“ често се превръща в причинител на болести – освен ако не произлиза от едно „да“ към самия мен.

Следователно, който е начисто със себе си, в съотвествие със себе си, живее в хармония и живее с истината на своето битуване, той е в съзвучие със себе си и с живота, тоест той е „цял“!

из „Езикът на симптомите“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Всички искат да доживеят до дълбока старост, но никой не иска да е стар – КУРТ ТЕПЕРВАЙН