.

Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму — той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно величие, остава спокоен и незасегнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.

Ако нещо затруднява лично тебе, недей да го смяташ невъзможно за човека, а обратно — ако нещо е възможно и свойствено за човека, смятай, че е постижимо и за тебе.

Аз върша моя дълг, другото не ме разсейва. Защото става дума било за предмети, било за лишени от разум същества, било за заблудени и незнаещи пътя.

След като имаш разум, отнасяй се към лишените от разум същества и изобщо предмети и неща, нямащи разум, великодушно и с широко сърце, а към хората се дръж като към имащи разум и с оглед на общността.

Срамно е тялото ти да не се отказва от този живот, а душата да се отказва преди него.

Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни времена и ще съществува безкрайно защото всичко е от един род и един вид.

Често си мисли за зависимостта и взаимната връзка на всичко във Вселената. По някакъв начин всички неща са вплетени едно в друго и поради това настроени дружески помежду си. А едно следва друго поради реда в движението, поради съгласието и единството в материалната същност.

Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.

Честолюбивият смята за собствено благо чуждата дейност, обичащият насладата — собствените усещания, а умният човек — собствената дейност.

Питай се при всяко действие — в какво отношение е към мене? Няма ли да съжалявам, че съм го сторил? Скоро ще умра и всичко ще изчезне.

Изправи ли се някой пред тебе, веднага се попитай: „Какви възгледи за доброто и злото има този човек?“ Защото, ако има еди-какви си възгледи за удоволствието и мъката и техните причинители, за славата и безславието, за живота и смъртта, няма да е чудно или странно за мене, че върши това или онова, и ще си напомня, че постъпва тъй по принуда.

Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, така и че вселената донася неща, на които тя е носител. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал насрещен вятър.

Ако зависи от тебе, защо го правиш? Ако зависи от друг, кому се сърдиш? На атомите или боговете? И в двата случая това е лудост. Никому не се сърди. Ако можеш, поправи човека. Ако не можеш него, поне стореното. Но ако и това не можеш, до какво ще те доведе сърденето? Нищо не бива да се върши просто така.

Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!

Недей да се занимаваш постоянно наум с това колко и какви трудности вероятно те очакват. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: „Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа?“ Ще те е срам да признаеш. После си припомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а винаги настоящето. То се смалява съвсем, стига да ограничиш самото него и да укориш ума си, че не е в състояние да устои, след като е само толкова.

На човека не може да се случи нечовешко събитие, нито на говедото неприсъщо за говедо, нито на лозата неприсъщо за лоза, нито на камъка неприсъщо за камък. Би ли имал основание да се сърдиш, щом като всекиму се случва каквото е обичайно и естествено? Всеобщата природа няма да ти донесе нищо непоносимо.

Хората са се родили един за друг. Или ги научи на това, или ги понасяй!

Марк Аврелий е римски император и философ. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата добри императори.

Марк Аврелий, философът на императорския трон, управлява Римската империя от 161 до 180 г. Той е запомнен най-вече със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него философски записки.