Влюбвам се в най-лошото - МАРТИН СТРАТИЕВ

.

Жената е Бог
не е създадена от ребро
Тя е сложна костна система
може да те създаде
може да те разруши
само с една усмивка

просто
трябва да я гледаш
как танцува с чаша вино
без да се опитваш
да я разгадаваш
просто
с чаша вино
трябва да гледаш
как танцува
косата ѝ

събудих се от уханието
на другата възглавница
неопределена миризма
като самата нея

беше тръгнала
загърбвайки съня ми
измъкнала се
от белотата на чаршафите
към тъмнинаната
на зимното утро

останалото освен нея
седеше по местата си
чашите свещникът
восъкът на изгорелите свещи
беше като застинала лава

надигнах се и отидох с надежда
да допия последната глътка вино
в нейната чаша имаше малко
и естествено кървав отпечатък
от червилото ѝ
целунах я за последно и я изпих

отправих се към банята
белези от нощта имаше и там
няколкото косъма в мивката
въргаляха се като зацапан спомен
пуснах водата за да ги отмие
измих чашите без да ги счупя
изстъргах восъка и поставих нови свещи калъфката на възглавницата
хвърлих в пералнята

извърших всичко това
както професионален наемен убиец
заличава следите от убийство

дано и тя да е успяла
да завърти сърцето си в центрофугата на пералнята
да е изхвърлила в кофата за боклук спомените си
да е отмила миризма ми
да(но)

на небето има
женски ангели
ама от тези дето
понякога се крият
зад райската порта
палят си цигара
правят кръгчета от дим
крадат от виното
на райските изби
тихо на пръсти
се прибират по нощите
и лягат пияни
в ангелските си легла
кикотят се игриво
докато другите спят
на тези ангели
Бог им реже крилата
изскубва ореолите
и ги пуска на земята
за тези жени
малко се говори
и много се мълчи

любов беше
когато целунеш
момичето си
на трамвайната спирка
и докато се прибираш пеш
със замаяна глава
и гъделичкащ корем
миришеш горната си устна

събуждал съм се
до малко жени
до другите
не се научих
да заспивам

тя отиде на фризьор
да си съживи косата
отби се и при мен
да ѝ съживя сърцето
прибра се за вечеря
чакаше я гладно
сивото ѝ ежедневие