.
Повечето хора търсят любов и имат нужда от любов. Те желаят и се нуждаят от близостта на себеподобните си. Страхът обаче често е толкова силен, колкото и любовта.
Ето защо тези две чувства нерядко се конкурират.
Има хора, които се чувстват по-сигурни, когато са сами или когато имат „емоционално необвързващи отношения“ с някого, отколкото когато са емоционално обвързани, уязвими и изпълнени с любов.
Предпочитаме да не се обвързваме с някого, вместо да обичаме някого, който няма да може да задоволи нашите нужди и желания.
По този начин не рискуваме да попаднем в капана на несигурността и уязвимостта, които прекомерната близост понякога крие.
Избягваме и риска да изпитваме болката, която любовта е в състояние да ни причини – а на много от нас, любовта наистина е донесла огромна болка.
Не рискуваме и да завържем някакви безполезни и безсмислени отношения. Не рискуваме също така, да бъдем каквито сме, което означава да признаем чувствата си и да понесем последиците от евентуалното отхвърляне.
Избягваме и риска да бъдем изоставени и въобще се опитваме да намалим рисковете до минимум. По този начин се предпазваме и от неудобствата, с които е свързано създаването на нова връзка.
Избягваме да се сближаваме с хората и така поне знаем, какво можем да очакваме от тях – нищо. Отричането на любовта ни предпазва от тревогите, които са свързани с нея.
Любовта и близостта често водят след себе си чувство за загуба на контрол. Те пораждат мъчителните и плашещи въпроси за това кои сме ние, има ли нещо лошо в това, че сме точно такива.
Любовта, близостта и обвързването с хората са всъщност най-големите рискове, които човек може да предприеме. Те изискват честност, непринуденост, уязвимост, доверие, отговорност и желание да приемем другите и себе си.
Любовта е източник на радост и топлина, но понякога изисква от нас готовност да понесем болката и празнотата, които нерядко носим със себе си.
По тази причина някои от нас, предпочитат да бягат от близостта и свързаните с нея рискове. Човек може да отхвърли близостта и любовта по много начини.
Ние нарочно отблъскваме хората или им причиняваме болка, като с това целим да ги прогоним завинаги от себе си. Самозалъгваме се с всевъзможни нелепости, като по този начин се опитваме да убедим сами себе си, че не желаем да поддържаме близки отношения с никого.
Намираме недостатъци на всички хора, които срещаме, и ги отхвърляме още преди те да са си помислили да ни отблъснат. Слагаме си маски и се преструваме , че не сме такива, каквито наистина сме.
Пръскаме енергията и емоциите си за всевъзможни повърхностни взаимоотношения, като по този начин не успяваме да се сближим с никого. Създаваме изкуствени връзки, от които не може да се очаква особена близост.
Играем различни роли, вместо да се държим естествено. Отдръпваме се емоционално от вече формираните взаимоотношения. Понякога отхвърляме близостта просто като отказваме да се държим честно и открито.
Много често сме така сковани от страх, че не можем нито да започнем нова връзка, нито да се радваме на вече установените си взаимоотношения. Нерядко буквално бягаме от всяка ситуация, където случайно могат да се зародят любов или емоционална близост.
Бягаме от интимността по много причини.
Някои от нас, просто никога не са се научили да създават връзки и да изпитват близост във вече установените взаимоотношения. В такива семейства близостта е нещо несигурно, нещо на което никой никого не учи, а понякога дори е забранена.
По този начин за много хора грижата за другите и злоупотребата с химични вещества, са се превърнали в заместител на интимността. Други пък са си позволили да изпитват близост няколко пъти, но са били наранени.
Ето защо са решили /съзнателно или не/, че е по-добре да не се обвързват с когото и да било, тъй като една евентуална близост би могла да ги нарани отново. Близостта с хората често ни изглежда плашеща и опасна, но това не е така.
Постигането и поддържането на близостта би трябвало да ни донесе положителни емоции – необходимо е просто да се отпуснем и да й позволим да навлезе в живота ни.
Нужно е да допуснем любовта и близостта до себе си и да изпитваме приятно усещане от това, че даряваме и получаваме любов.
Всеки от нас е способен да реши кого да обича и кога да направи това. Съвсем нормално е да бъдем такива каквито сме и пред околните. Поемете този риск. Доверете се на себе си.
Имате сили да преодолеете трудностите и мъчителните моменти, които са почти неизбежни при създаването на нова връзка. Способни сте да се държите открито и честно и да не изневерявате на себе си. Имате сили дори да се справите с болката и отхвърлянето.
Можете да обичате без да губите себе си и личните си граници. Способни сте да обичате и едновременно с това да мислите рационално.