.
Ню Йорк, 11 декември 1964 г. В реч пред Общото събрание на ООН Че Гевара, нахлузил военната си баретка, заявява:
Екзекуции? Разбира се, че ще екзекутираме! Ще продължим да екзекутираме, колкото е необходимо!
Повече от 14 000 убийства са извършени собственоръчно от Че Гевара или по негово нареждане.
Още с идването си на власт Че Гевара става главен екзекутор в затвора Ла Кабана, където не само лично разстрелва хиляди хора, но и със садистично наслаждение участва в изтезанията на хвърлените в затвора кубинци.
През първите три години от завземането на властта общо 108 000 са жертвите на режима на Кастро, като 78 000 от тях са загинали при опит за бягство, а 30 000 са разстреляни или убити след изтезания, при население 6 милиона.
Броят на избитите надхвърля жертвите на националсоциалистическия режим в Германия преди войната.
Само през 1959 г. Че Гевара, когото лично Фидел Кастро е назначил да прилага новия Закон за борба с контрареволюцията (законът действа със задна дата), изпраща на екзекуция 1897 души.
При някои от разстрелите държи лично да изпълнява убийствата, ако разполага със свободно време. По официални данни. Сами можете да се сетите какво се е случвало извън протокола.
Към списъка е нужно да прибавим и 2500 души, които Че Гевара изправя до стената и разстрелва заедно с екзекуторската си банда още при влизането си в Хавана през януари 1959 г. Естествено – без съд и присъда.
Че е напълно открит по отношение на моралните си ценности и категории и намеренията си за начините, по които ще ги приложи. Малко преди смъртта си през 1967 г., прави опит да философства:
Омразата е елемент от нашия сблъсък, безкомпромисна омраза към врага, която ни кара да отидем отвъд естествените граници на допустимото човешко поведение и да превърнем войника в ефективна, селективна и студена машина за убиване.
Гевера пробва сили и на икономическия фронт, като национализира малкото работещи кубински предприятия и ги довежда до пълно разорение.
Като министър на промишлеността (с диплом на лекар-дерматолог) за четири години Гевара, поради пълното си невежество, но пък грандиозна самоувереност, довежда Куба до просешка тояга, дефицит и невиждана мизерия.
„Реформаторът” изземва земята на селяните и създава стохилядна милиция, която да прилага новата аграрна политика. И естествено довежда страната до глад.
Което не му пречи да стане едновременно президент на Националната банка, финансов министър и министър на индустриите. В речта си по повод Първи май през 1963г., Че заявява:
Всички трябва да се обединим, другари, непреклонни във вярата си, която днес е по-твърда от всякога, макар че може би не е толкова твърда, колкото ще бъде утре, за да вървим напред, винаги с поглед в бъдещето, със здраво стъпили на земята крака, изграждайки с всяка сигурна стъпка, така че никога няма да се откажем дори и от инч от това, което сме спечелили, от това, което сме изградили, от това, което е наше: социализма!
А това е последното стихотворение, излязло изпод нежното перо на масовия убиец Че Гевара:
Знам! Знам!
Ако си ида оттук, ще ме погълне река.
Такава е съдбата ми: „днес ще умра“.
Но не, силата на волята е способна на всичко.
Съгласен съм, има препятствия.
Не искам да си отивам.
Ако трябва да умра, ще стане тук, в пещерата.
Куршумите — какво могат да ми сторят те,
ако съдбата ми е да се удавя, но аз
ще превъзмогна съдбата си. Съдбата
може да се сравни със силата на волята.
Да умреш, но надупчен от куршуми,
разкъсан на парчета от щикове,
но не да се удавиш, не, не…
Борба, да загинеш в борбата —
това е, което помня по-добре
от своето име.
