.

Фазил Искандер е абхазки и руски журналист, поет, писател и сценарист. Роден е на 6 март 1929 г. в Сухуми, Абхазия, СССР, в семейството на бивш собственик на тухларен завод от ирански произход.

През 1938 г. баща му е депортиран от съветските власти и повече не го вижда. Отгледан е от роднините на майка си, абхазка, в село Чегем.

През 1979 г. участва в създаването на свободното нецензурирано списание „Метрополь“, издавано в САЩ, заради което за дълго е отлъчен от съветския печат. Едва с настъпването на перестройката започва наново да печата разкази в пресата.

Като обществен деятел и духовен авторитет той нееднократно е защитавал малките народи. В периода 1989 – 1991 г. е член на Върховния съвет на СССР (сред 12-те депутати от Грузия). След това повече не се занимава с политика.

Фазил Искандер умира на 31 юли 2016 година в Переделкино.

Скромността, която бие на очи, е стаена наглост.

Ако всеки прави добро в предела на своите възможности, възможностите ще станат безпределни.

Човек се уморява да се бори и си дава вид, че е помъдрял.

На човек му е страшно да се върне там, където е бил унижен. Особено ако е бил унижен от самия себе си.

Човек трябва да бъде достоен. Това е възможно при всякакви условия и при всяка власт. Порядъчността не предполага героизъм тя налага неучастие в подлостта.

Всеки път изборът е наш, както и отговорността за избора. И ако кажем, че нямаме избор, това означава, че изборът вече е направен.

Национализъм е, когато свинята вместо на стобора се чеше в друга свиня.

Има моменти, когато хората приемат колективната смрад за единство на духа.

На човек е дадено да стане палач, също така, както и му е дадено да не става. В крайна сметка изборът е в нас.

Не знам на какво повече се чудя – на ниското ниво на човешките отношения или на високото качество на кухненските ножове.

Сълзите са кръвта на душата, и затова те са солени, като кръв.

Целта на човечеството е добрият човек, и никаква друга цел не може да има.

Блудният син отиде при баща си, когато му стана съвсем лошо. Така човечеството ще отиде при Бога.

Чудото на детето е в това, че то вече е човек, но все още чист.

Парадоксът на възпитанието се състои в това, че тези които най-добре се поддават на възпитание са тези, които не се нуждаят от него.

Всички поправят телевизори, но никой не поправя глави, които са повредени от телевизори.

Обичам разсеяните. Разсеяните не виждат близкото, нужното им, но виждат далечното, това, което е нужно на всички.

Умът, който се подчинява на душата, е висшият ум.

Цялата Русия е пиещ Хамлет.

Ужас, който продължава безкрайно, престава да бъде ужас.

Жестокостта е храбростта на страхливците.

Завистта е религия на недъгавите.

Какво е това гордост? – Гняв, който е скован от презрение.

Робът не иска свобода, както хората си мислят, един роб иска само едно нещо – да отмъсти, да потъпче онзи, който го е стъпкал.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Преди страдаха простите. Сега страдат умните – МИХАИЛ ЖВАНЕЦКИ