.

Аменхотеп IV, по-късно преименувал се на Ехнатон е десетият фараон от Осемнадесетата династия на Древен Египет, царувал от 1353 пр.н.е. – 1336 година пр.н.е.

Негова главна жена е прекрасната Нефертити, от която има 6 дъщери. Историците твърдят, че прословутият Тутанкамон е негов син.

Ехнатон остава в историята като първият монотеистичен владетел. Фараонът приема името Ехнатон („Угоден на Атон“) и извършва религиозна реформа в държавата си.

Обявява Атон за върховен бог, а по-късно и за единствен. Египетските жреци и голяма част от населението са недоволни от това и скоро след края на управлението му връщат нещата постарому. Заради неприязънта им към него разрушават много от създадените по негово време сгради и изкуство.

Преоткрит е от историята през XIX век с откритието на град Ахетатон, столицата по негово време, близо до днешния Амарна.

Ехнатон е първият владетел в цивилизованият свят, който е провъзгласил вярата в Единия Бог и с право е наречен „най-големият обновител на всички времена“ и ни оставя своя морален завет в произведението си „Напътствия теб аз дарувам“, неговите кратки разсъждения по въпросите за доброто и злото.

СЪРЕВНОВАНИЕ

Ако сърцето ти жадува за почести, ако ухото ти се блазни от хвалебствени гласове, издигни твоя смъртен „аз“ над праха, от който ти си бил създаден. Издигни своята цел към нещо, достойно за похвала.

Дъбът, който сега издига своите мощни клони към небесата, е бил някога си малко желъдче, заровено в пазвите на земята.

Старай се да бъдеш пръв в своето призвание, каквото и да е то; не давай никой да те изпревари в извършване на доброто, обаче, не завиждай за заслугите на другия, а усъвършенствай своите собствени таланти.

Презирай също да унижаваш своя противник по безчестен и недостоен начин. Старай се да се издигнеш над него само чрез своето превъзходство. Тогава твоето превъзходство ще бъде увенчано с чест, ако не с успех.

Чрез добродетелно съревнование се възвисява човешкият дух вътре в него. Той трепти за славата и се радва, като бегач, готов да се впусне в своя бяг.

Като палмово дърво се издига той, макар и да е угнетен и като орел в небесната твърд излита във висините, устремил погледа си във великолепието на слънцето.

Примерът на бележити люде са негови нощни видения; неговата радост е да ги следва през деня.

Той създава грандиозни планове, наслаждава се от тяхното изпълнение и името му се носи до края на земята.

Но сърцето на завистливия е жлъчка и горчило; езикът му е пропит с отрова. Успехът на съседа не му дава покой.

Той седи в килията си и роптае; и доброто, което спохожда другия, за него е зло.

Ненавист и злорадство разяждат сърцето му и няма в него покой. В своята собствена гръд той не чувства любов към доброто; затова е уверен, че и съседът прилича на него.

Той се старае да подчини тия, които го превъзхождат и дава лошо тълкувание на всичките им дела.

Той изчаква, като обмисля злото, и човешкото отвращение го преследва, и той се удушва, като паяк в собствената си паяжина.