.
Дали има човек, който да не е чувал за Зигмунд Фройд? Надали…
Той е „бащата“ на психоанализата. Открива нов подход към душевните болести: нова интерпретация и лечение.
Успехът на неговите теории относно развитието на личността и сексуалния произход на неврозите е толкова голям, че нашият всекидневен език носи техните следи: „едипов комплекс“, „либидо“, „репресия“…
Най-голямото от осемте деца в семейството (освен това баща му има 2 момичета от първия си брак), Зигмунд Фройд е фаворитът на своята майка. Добър син и отличен ученик, той успешно завършва университет във Виена.
Там, въпреки амбицията и интелектуалната любознателност, са му необходими цели 8 години, за да вземе диплома. Причината е насоката на тогавашния научен курс, който Зигмунд решително не желае да приеме.
При това, бидейки евреин във Виена, е допълнително затруднен в избора си на кариера. Накрая решава да запише медицина.
Не изповядва никаква религия, но силни връзки го придържат към културата на неговите прадеди: в продължение на целия си живот е член на международното еврейско братство „Бен Берит“ („Синове на съединението“).
От твърде рано проявява интерес към нервната система, нейните болести и евентуалното им лечение. Прави опити в областта на хипнозата. Възлага големи надежди на кокаина, смятайки че познава изключителната му лечебна стойност.
През 1886 г. открива лекарски кабинет, специализиран в областта на нервните заболявания. През същата година се жени за Марта Бернайз. Тогава е на 30 години.
В края на 90-те години той преживява изключително тежко смъртта на своя баща, към което се прибавя отвращението от сeкcуалния живот, още по-силно изразено по време на раждането на последния му син.
Фройд проявява симптоми на тежка невроза. Сънищата го измъчват. Иска да анализира техните причини и започва да прилага метода на „говорното лечение“, върху който първоначално обръща внимание неговият учител и приятел Жозеф Брьоер.
Фройд преработва и трансформира метода и това ще представлява неговата знаменита психоанализа.
В продължение на следващите 40 години Зигмунд Фройд води забележително стабилен семеен живот, а в кариерата си стига до известните на всички постижения, развити от група негови ученици-последователи: Карл Юнг, Алфред Адлер, Шандор Ференци, Хелен Дойч… и верният между верните – Ърнест Джоунс.
През 1933 г., когато нацистите взимат властта, произведенията на Фройд, на този „пoрнoграфски евреин“ са изгорени. Той самият, едва през 1938 г., се решава да напусне Виена и да замине за Лондон.
Принцеса Мария Бонапарт, негова приятелка и стара пациентка, приема да изплати изисквания от Третия Райх откуп за заминаването му, възлизащ на 20 000 лири стерлинги!
Последната година от живота си Фройд прекарва в Лондон, борейки се с мъчещия го рак на небцето. Умира през 1939-та година.
През целия си живот Фройд пресява през сито сeкcуалния живот на своите пациенти, за да им разкрие тайните му, но също така има грижата да разреши и своите собствени проблеми в тази област.
Унищожава голяма част от интимната си кореспонденция, а някои важни писма депозира в Конгресната библиотека. Достъпът до тях е забранен чак до 2000 година.
Зигмунд Фройд е 16-годишен, когато неговата първа любов, Гизела Флюс, го отблъсква. Като реакция на този удар изпитва възвръщане на нежността към майка си и до 26-годишна възраст у него не се появява никакъв интерес към жените…
Докато през 1882 г. не среща едно младо, 21-годишно момиче, произхождащо от обикновено еврейско семейство: дребната и хубава Марта Бернайз. Те се сгодяват и за 4 години остават годеници, разменяйки си стотици писма.
Въздишащ по Марта, Фройд се разкрива в своята кореспонденция като страстен и ревнив. Той й пише през 1884 година:
Тежко ти, моя малка принцесо, когато се върна! Моите целувки ще те нажежат до червено, ще те накарам да ядеш, докато добре се закръглиш. И ако станеш дръзка, ще видиш кой от нас двамата е по-силен, сладкото момиче, което се храни зле, или свирепият голям мъж с кокаин в кръвта!
Накрая, през 1886-та година те успяват да съберат достатъчно пари, за да се оженят. Установяват се във Виена, в апартамента, който ще обитават чак до 1938-ма година.
За 9 години Марта ражда 6 деца.
През 1895 г. нейната сестра Мина отива да живее у семейство Фройд. Зигмунд, който дотогава е верен съпруг, очевидно започва все повече и повече да се отдалечава от жена си. Посвещава се изцяло на своята работа.
Марта е погълната от домашните грижи на съпруга и майка, които я задоволяват. Тя проявява изобретателност, за да достави удоволствие на своя съпруг, и поддържа дома така, че децата и прислугата да стоят настрана от пътя му.
Особено внимателна е към храненето и гардероба му. Стига до там, че слага пастата върху четката му за зъби. Когато се връща към своето минало, на Фройд му се налага да признае, че Марта никога не е почивала и винаги е била заета с грижи по него.
Силна любовна връзка се заплита между Фройд и д-р Вилхелм Флайс, берлински специалист по уши нос и гърло. Двамата мъже изпитват властно привличане един към друг. Не спират да си пишат и от време на време си определят срещи навън, за „събрания“, както те казват.
Фройд споделя:
Аз чезна по нашата среща, като че ли трябва да задоволя глад и жажда… Живея в бездните… в очакване на вашето идване. Да бих могъл да излея във Вас целия си ропот, да обвия моята трептяща лампа с Вашия спокоен пламък и да се почувствам отново добре.
Флайс е внимателен и отзивчив. Той би искал да убеди своя приятел да изостави 20-те цигари на ден (Фройд никога не анализира този навик, но отбелязва все пак, че пристрастеността към тютюна, наркотиците и хазартните игри са заместител на „първичната страст“ – мaстyрбацията).
По време на едно събрание Фройд припада и веднага след това отбелязва по повод на случая: „В корена на инцидента има нещо, което е свързано с буйността на хoмоcексуалното чувство“.
Тяхното приятелство се прекратява през 1903 г. преди всичко по причина на сложната реакция на Фройд, когато Флайс предлага теорията за съществуването на бисeкcуален импулс при всички човешки същества.
На първо време Фройд отхвърля тази теория, после претендира, че е негова, и замисля да напише фундаментална книга по темата, непризнавайки на Флайс в тази материя нищо повече от чисто формална заслуга.
Той също стига до преценката, че душевността на всеки индивид е разположена върху мощна биcекcуална структура: „Всеки сeкcуален акт включва в играта четири индивида“.
Предполага се, че Фройд и неговата снаха са били любовници. В продължение на 42 години Мина не може да стигне до своята стая, без да прекоси спалнята на Зигмунд и Марта.
По-пълничка от сестра си, тя, според твърдението на техен съсед, е и по-хубава. Със сигурност е по-интелигентната от двете и Фройд намира в нейно лице забележителна събеседничка, която с интерес изслушва неговите разсъждения върху психоанализата.
Мина е известна със своята язвителна нагласа и със стриктната дисциплина, която налага на децата. Случва се Фройд да я представя като негово второ Аз.
Те и двамата са „хора, екстравагантни, страстни и не чак толкова добри“, а Марта според него е „напълно добра“. Фройд обожава да пътува. През лятото, когато отива на дълги ваканции, Мина често го придружава. Марта остава вкъщи.
С Марта и Мина
Юнг, който в началото е негов възпитаник, твърди, че Фройд има сърдечна връзка с Мина. Той поддържа, че Мина и Марта, всяка от тях по свой начин, се подчиняват на страстта, която Фройд изпитва към Мина.
През 1907-ма година един американски професор гостува на Фройд. Веднъж Мина го извиква настрана и му разкрива своята тайна. „Така научих, че Фройд е влюбен в нея и че тяхната връзка е много интимна.“
Развълнуван от това разкритие, Юнг обръща внимание на Фройд върху положението, предлагайки му да се подложи на непредубедена психоанализа. И сам предлага услугите си. Фройд остава студен като лед.
Зигмунд Фройд има ненаситна сeкcyална жажда, но я насочва в сферата на интелектуалното изследване. По този повод пише на Флайс (тогава няма повече от 41 години): „Сeкcyалното вълнение не предизвиква повече интерес у мъж като мен“.
Той живее според чисто викторианския морален кодекс. Въпреки акцента върху силата на подсъзнателния сeкcyален импулс в неговите теории Фройд изключва влиянието му върху собственото си поведение.
Той е преди всичко женен мъж и според него никой брак не би могъл да се запази, ако жената не успее да се превърне в майка за своя съпруг.
Имайки 6 деца едно след друго, неговият сeкcyален апетит може би е задушаван от страха му по отношение на противозачатъчните средства. Той пише през 1908 г.:
Бракът престава да доставя сeкcyалното удоволствие, което се очаква от него – след като всички предлагани досега контрацептиви намаляват желанието, раняват деликатността на единия и другия съпруг и често са причина за болести.
Има един случай, когато Фройд признава, че е мечтал за жена. През 1909 г. той заминава в Съединените щати с Юнг и други колеги, за да изнесат серия от беседи.
Една сутрин, веднага след събуждането си, той доверява на Юнг, че не престава да има ерoтичнo желание по отношение на американките. „Не мога да спя, признава той, откакто сме пристигнали в Америка. Не преставам да мечтая за прocтитyтки.“ „Е, добре, защо не опитаме?“, отговаря Юнг. Фройд се отдръпва ужасен: „Но аз съм женен мъж!“
Теориите на Фройд разкриват сeкcyалните сили, които поддържат и обосновават човешкото поведение. Но културата канализира инстинктивната сeкcyална енергия и я превръща в социална активност.
В личния си живот Фройд въплътява това свое виждане за нещата, което той смята за трагично, но вярно:
Сeкcyалният живот на човека е сериозно осакатен.
Трудно е да си представим някой друг толкова заангажиран от мисълта за сeкcа, както Зигмунд Фройд. Когато известни психиатри казват, че „пeниcът е зашит за момчето“, той намира, че „момчето е прибавено към пeниcа“.
В действителност този вид апендикс представлява самата ос на неговото съществувание. Недостатъците на пeниcа, смята той, предполагат и липсата на мъжествените добродетели: силата и рационалността, и неговото мнение за подчинената роля на жената го потвърждава.
Според него „копнежът по пeниcа“ характеризира преди всичко психологията на жената и нищо друго не може да компенсира това нейно несъвършенство, както раждането и отглеждането на деца.
Няма за нея по-благородна съдба от тази на „скъпата съпруга“ в брака, основан на сeкcyалното неравенство.
Фройд насочва вниманието против схващането за „наследеното нещастие на сeкcyалността, която е една от най-опасните дейности на човека“.
Смятайки, че „нашата цивилизация е изградена в ущърб на сeкcyалността“, той стига до заключението, че принадлежащият към обществото индивид неизбежно е подложен на отрицателния ефект от тази тенденция.
Сeкcът със способността си да реактивира първичните импулси заплашва да разруши основите на обществото. Злокобни предвиждания наистина.
Въпреки това обаче Фройд се обявява защитник „на несравнимо по-свободен сeкcyален живот“. Само че той самият решава да не вкуси от същата тази свобода.
Фройд ни най-малко не смята, че се отнася за него, когато утвърждава:
Сeкcyалната любов е без никакво съмнение един от основните въпроси на живота…. С изключение на шепа умопобъркани целият останал свят знае това.
„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински