.
Ако накарате истината да замълчи и я погребете дълбоко под земята, тя ще поникне, набрала такава експлозивна сила, че ще помете всичко по пътя си.
Насилието никога не носи успех, не можеш да промениш света за един ден. Този, който обещава да промени всичко изведнъж, е глупак или лъжец.
Даже за нищожен процес трябва дълги години узряване.
Аз съм обикновен изследовател, който действително се е самозабравил сред човешката гнусота, но нали и лекарят забравя себе си в дисекционната.
Раните, които нанасят жените, са приятни, повярвай, почти толкова приятни, колкото и ласките.
Заедно с любовта винаги идва болка. Колкото по-дълбоко потъваш в нея, толкова е по-болезнено.
Аз не обичам думите. Ако човек обича някого, най- доброто което може да направи, е да го покаже…
Мечтата – ето това ни води до пропастта.
Моите герои не са лоши, те са само невежи и покварени от средата на тежкия непоносим труд и на мизерията, в която живеят.
Хубаво ни се надсмива добрият бог! Насъщният си хляб получаваме със страшен двубой. И безсмъртна си остава само земята, майката, от която произлизаме и в която се връщаме, тая, заради която вършим престъпления, тая, която непрекъснато възстановява живота заради своята цел, която ни е непозната, въпреки нашите кощунства и низости.
Никога хората не са се отнасяли така жестоко един към друг, никога не са били в такава степен заслепени, както в нашето време, когато си въобразяват, че знаят всичко.
Човек е създал Бог, за да може Бог да го спаси.
Прекрасните души се спасяват сами, чрез своята мъдрост и милосърдие.
Ако ме питаш за какво съм дошъл на този свят, то ще ти кажа: За да живея до предела на възможностите си.
Ако ме попитате какво правя на този свят, аз – артистът, ще ви отговоря : тук съм за да бъда забелязан!
Единствено глупостта накърнява честта на литературата.
Един талантлив писател, комуто се оплаках от проявеното към мен неразбиране, ми отвърна със следната дълбока мисъл: „Вие притежавате огромен недостатък, който ви затваря всички врати: само две минути да поговорите с някой глупак и веднага му давате да разбере, че е глупак.“
Остроумието често граничи с пълната глупост.
Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината.
Мисълта е дело. От всички дела тя облагородява света най-много.
Не е необходимо човек да е смирен, за да заслужи помощ, достатъчно е да страда.
Вземете всичко от жената, експлоатирайте я като въглищна шахта! Но после тя ще ви експлоатира, та и на колене ще ви постави!
И затова разбирателството между мъжа и жената ще се постигне само когато те се опознаят, когато видят общите си интереси, изучат живота от едни и същи източници и тръгнат заедно, за да го изживеят както трябва разумно и здравословно.
Там, където няма уважение, няма и любов.
Няма щастие в неизвестността. Единствено увереността прави живота спокоен.
Когато в бъдещето няма надежди, настоящето става отвратително горчиво.
Не ме интересуват красотата и перфекционизма. Не ме интересуват великите векове. Това, за което ме е грижа, е животът и борбата.
Единственото щастие в живота – това е постоянното стремление напред.
От научна гледна точка обвинението в безнравственост не доказва абсолютно нищо.
Страданието винаги избира най-добрите.
Според мен не можеш да твърдиш, че си видял нещо, без да го снимаш.
В твореца има двама души — поет и занаятчия. Един се ражда поет, а друг става занаятчия.
Човек кове стила си на ужасната наковалня на крайните срокове.
Нищо не дава повече кураж на младите хора от любовта.
Моля за прошка разумните хора, които нямат нужда да им палят фенери през деня, за да виждат добре.
Духни свещта – няма нужда да виждам как изглеждат мислите ми!
За мен съдбата на животните е неразривно свързана с тази на хората.
Най-чистият е най-силен.
Да действаш, да създаваш, да се сражаваш с обстоятелствата, да побеждаваш или да бъдеш победен – ето в какво е цялата радост, целият живот на здравия човек.
Човек, който работи, винаги е добър.
Жените не обичат нещастници.
В края на краищата всички ние сме сами… Не можеш да принудиш някого да ти принадлежи.
Заплатата е новата форма на робство.
Не трябва да доставяте удоволствие на хората, разказвайки им за своите неуспехи.
По-добре да внушаваш завист, отколкото съжаление.
Мисля, че на света има повече глупаци, отколкото злодеи…
Емил Зола е сред най-възхваляваните и най-мразени фигури от френския и европейски литературен и обществен елит през 19 век.
Зола е баща на натурализма, литературно разклонение на реализма, базирано на идеята, че в модерните времена реализмът трябва да се свърже с науката – главно с откритията за ролята на наследствеността и обществената среда за съдбата и поведението на човека.
Книгите на Зола се четат навсякъде и от всички – либералите ги харесват заради идеите, консерваторите ги критикуват заради описаните реалности. И не само ги критикуват.
Някои от романите му попадат в списъка с инкриминирани произведения на Католическата църква, либерална Англия също забранява негови книги и дори осъжда преводача им на затвор.
Още по-голяма буря обаче предизвиква позицията на Емил Зола по повод „аферата Драйфус”, когато той открито напада цялата френска политическа и военна върхушка за нейния антисемитизъм.
Мнението му е като камък в блатото, в голяма степен помага френското общество да погледне по друг начин на проблема с евреите, а стимулира и либерална Европа за промяна.
Страстите, които се разгарят на това поле обаче са твърде силни.
Три години по-късно, само на 62 и в добро здраве, Зола умира при странни обстоятелства.
