Малко изпълнители имат разностиловото звучене на Принс Роджърс Нелсън. През 80-те той е от редките таланти на музикалната сцена, който създава уникална смесица от поп, фънк, фолк и рок. Един от малцината, който пише, продуцира и композира.
В повечето от албумите си Принс свири на всички инструменти с изключение на брассекцията. Неговите албуми невинаги имат търговски успех, защото изкуството му не е лесно смилаемо, но прави често турнета, продуцира много албуми и пише песни за други изпълнители (Шинийд О’Конър, Чака Кан, Джордан Найт, TLC). Записва и парчета, които остават неиздадени.
Според сп. “Ролинг стоун” Принс е сред 28-те най-велики рокендрол изпълнители на всички времена.
Има два момента в кариера на нисичкия музикант, при които той постига изключителен комерсиален успех – когато издава албума от 1984 г. Purple Rain, и когато записва сингъла The Most Beautiful Girl in the World през 1994-а.
За “пурпурния дъжд” печели “Оскар” за музика, “Брит” – за саундтрака към едноименния филм, и “Грами” през 1985 г.
Талантът му е могъщ. Един ден, докато снимат “Пурпурен дъжд”, режисьорът му казва, че му трябва песен, която да изгаря от емоции. На другата сутрин Принс отговаря с две. Едната е оскаровият шедьовър, другата – смазващият хит When Doves Cry.
През 1985 г. Принс казва пред сп. “Ролинг стоун”, че преди е бил толкова беден, че е стоял пред “Мак Доналдс” и се е “хранел” с миризмата на бургери, защото не е могъл да си ги позволи.
Като всеки талантлив човек Принс не е тщеславен. “Наградите не ме ласкаят – те имат значение за тези, които ги раздават, и за феновете. Много повече ме радва любовта и признанието на хората, които ме срещат на улицата.”
Силният дух превъзхожда правилата.
Ако видите мъж да отваря вратата на кола на жена, то това означава едното от две неща: това е или нова жена, или нова кола.
Всеки ден се чувствам благословен от Господ. И го смятам за ново начало. Да, всичко е красиво!
Състраданието е дума за действие без граници.
Никое дете не е лошо по рождение, то става такова, имитирайки семейната атмосфера.
Не ме мрази само защото съм прекрасен!
Може да съдиш за успеха на човек по неговите бодигардове.
Винаги има дъга в края на всеки дъжд.
Винаги плача за любовта, никога не плача от болката.
Любовта не е любов, докато не е минало.
Парите не могат да купят щастието, но ще ти платят търсенето.
Аз съм единственият, който знае всичко за музиката. Никой друг.
Когато искам да чуя нова музика, просто я композирам.
Най-важното нещо на света е да бъдете честни пред себе си, но аз също обичам и опасността. Това е, което ѝ липсва на попмузиката днес. Няма нито вълнение, нито мистерия.
Филмите са истински. Музиката е истинска. Те влияят на хората. Реални са. Миналата вечер бях свидетел на това как диджеят успя да контролира цялата зала. Дори политиците не го могат това.
Аз съм пораснал, всеки е трябвало да порасне. Но има нещо вътре в мен… как да го кажа, нещо като детска жилка.
Твърдо вярвам в прераждането на хората, които имат още работа за вършене или имат толкова много дългове за връщане, че трябва все още да са тук.
Ако някога загубите скъп за вас човек, никога не казвайте „Няма го.“ Ще се върне.
Намирам свободата за секси. Дори не мога да си го обясня. Събуждаш се всеки ден и се чувстваш така, сякаш можеш да не правиш нищо.
Твърде много свобода може да доведе до разпад на душата.
Времето е породено от разума. Не мисля, че то съществува за друг освен за човека.
Шум – това е състояние, в което никога не се намира Бог.
Да си спокоен, означава да можеш да се справяш със себе си. Единственото, което трябва да се запитате, е: „Има ли някой, от който се страхувам? Има ли човек, който като видя, ме изнервя?“ Ако няма, значи сте спокойни.
Гласът, който чуваш, е алхимия на съзнанието ти.
Имах огромно его, когато бях млад. Огромно. Но това не е толкова лошо. Защото по този начин поне имате стремежи да станете някой и нещо, гледате като големи и успешни, защото искате да сте такива.
Хората смятат, че нося високи токове, защото съм нисък. Нищо подобно. Нося ги, защото жените така ме харесват.
Аз не съм жена, аз не съм и мъж… Аз съм нещо, което никога няма да разберете!
Не ме интересува особено какво говорят хората за мен. Обикновено то е отражение на тях самите. Например ако някой каже, че би искал да си върна старото звучене, това говори повече за него, отколкото за мен.