Хуморът не е безусловна добродетел; неговият морален характер зависи от обекта му.
Да се надсмиваш над онова, което заслужава презрение, е добродетел.
Да се надсмиваш над доброто е отвратителен порок.
Твърде често хуморът се използва като камуфлаж за нравствено малодушие.
В тази връзка има два вида страхливци.
Единият вид е човекът, който не смее да разкрива своята дълбока омраза към битието и се стреми да подкопае всички ценности под прикритието на насмешка.
Човекът, който безнаказано говори обидни и злобни неща и, ако го хванат, бърза да се прикрие, като заявява: „Само се шегувах“.
Другият вид е човекът, който не смее да разкрие или да отстоява своите ценности и се стреми да ги прокарва контрабандно под прикритието на насмешка.
Човекът, който се опитва да изрази добродетелна идея или нещо красиво, без да поема пълна отговорност за това, и при първия признак за противопоставяне го изоставя и побягва, като заявява: „Само се шегувах“.
В първия случай хуморът служи като извинение за злото.
Във втория — като извинение за доброто.
От морална гледна точка коя от тези две политики заслужава по-голямо презрение?
„Романтически манифест“
