.

Тициано Вечели или Вечелио (1489 – 1576), по-познат като Тициан, е един от най-известните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс. Обикновено приживе е наричан ди Кадоре от името на рожденото му място, а също и Божествения.

Тициан е по-големият син в четиричленното семейство на Грегорио и Лучия Вечели. Баща му Грегорио е виден съветник, войник, управител на замъка на Пиеве ди Кадоре. На 10-12-годишна възраст той и брат му Франческо са изпратени при чичо си във Венеция, за да станат чираци.

Първо братята работят при Джентиле Белини, след което се прехвърлят при брат му Джовани Белини. По това време братята Белини (особено Джовани) са считани за едни от най-добрите художници в града.

През 1516 г. завършва олтара на базиликата „Санта Мария“ във Венеция – прочутото му произведение „Възнесение Богородично“. В живописната структура на творбата той събира в една композиция 2 или 3 сцени, разположени на различни нива – земята и Рая, преходното и безкрайното. Тази структура е използвана в следващите творби на Тициан. Междувременно художникът рисува серия от мадони, като за фон използва красив пейзаж.

Базиликата „Фрари” (Santa Maria Gloriosa dei Frari) във Венеция отвътре, където може да се види прочутата картина на Тициан „Възнесение (Успение) на Пресвета Богородица”.

Тициан живее със своята икономка и любовница Чечилия – дъщеря на бръснаря в родното му Кадоре, от която има две момчета – Помпонио и Орацио. През 1525 г. тя е повалена от тежка болест и заради желанието ѝ момчетата да бъдат признати официално за негови синове, Тициан се жени за нея.

Женитбата оказва ползотворно влияние на Чечилия, тя оздравява и впоследствие му ражда и две дъщери, от които само едната – Лавиния оцелява. Любимец на Тициан е вторият му син – Орацио, който по-късно става негов помощник.

Тициан рисува много мадони и женски портрети. Неговите образи в този период са спокойни и радостни, изпълнени с жизнено пълнокръвие, яркост на чувствата, имат печат на вътрешно просветление.

Мажорният колорит е построен в съзвучие с дълбоки, чисти бои. Най-известните картини от този период са: „Циганска мадона“ (ок. 1511), а така също „Земната и небесната любов“ (1514) – картина, нарисувана по поръчка на Николо Аурелио, член на Съвета на десетте, и „Жена пред огледалото“ (ок. 1515).

Земната и небесната любов (1514), Галерия „Боргезе“ (Рим)

Жена пред огледалото (ок. 1515), Лувър (Париж)

През 1532 г. след като рисува портрета на император Карл V в Болоня, той е обявен за Рицар на златната шпора, а децата му са обявени за благородници на империята, което за един художник представлява изключителна чест. По това време Тициан е считан за равен по популярност и успехи с Микеланджело и Рафаело. От художниците, рисували портрети, Тициан е сравняван с Рембранд и Диего Веласкес.

Тициан е покосен от чумата, вилняла по това време във Венеция, и умира на 27 август 1576 на около 90-годишна възраст. Той е положен до известната си картина „Мадона от Пезаро“ в базиликата Санта Мария.

Алегория на времето ръководено от благоразумието (сред. на 1560-те), Национална галерия (Лондон)

Ecce homo (1543), Музей на историята на изкуството (Виена)

Изнасилването на Европа (1562), Музей „Изабела Стюарт Гарднър“ (Бостън)

Венера и Адонис (ок. 1555-60), Гети център (Лос Анджелис)

Христос на монетата (ок. 1516), Галерия на старите майстори (Дрезден)

Коронясване с трънен венец (1572 – 1576), Стара пинакотека (Мюнхен)

„Пиета“

Носенето на кръста (1565), Ермитаж (Санкт Петербург)